12? + ?

След живителната за благоденствието на страната намеса на лидера на ББЦ Николай Бареков на консултациите при Президента, провели се на 27 юни, се „постигна съгласие” около заветната дата 5 октомври, на която трябва да се проведат предсрочните парламентарни избори. И въпреки ръката на съдбата на г-н Бареков и изказаното становище, че след влизането му с взлом „са се разрешили много неща в държавата”, ситуацията в страната изглежда все по-малко и по-малко магична.
Уж показали, че в условията на тежка политическа криза, българските народни представители могат да забравят и гордост, и лични интереси в името на общото благо, веднага след консултациите при Президента стана ясно, че казаното е било само приятно намекване за бъдещи намерения, а не истинска държавническа позиция. Така до последния звънец на 4-ти август работата на 42-рото Народно събрание беше белязана от няколко невъзможности. Невъзможността на лидера на ГЕРБ да реши как точно се чувства всяка сутрин – дали иска да усети приятната атмосфера на пленарната зала, или комфорта и сигурността на любимите си места за правене на политика – кафенета, лобита, ТВ студия. Невъзможността на ДПС да реши дали стои напълно зад „собствения” си Кабинет, или предпочита да оттегли подкрепата си от него в замяна на сочни, но бъдещи облаги. Невъзможността на депутатите от „Атака” да отложат началото на ваканциите си, защото Емо Чолаков предвидил прекрасно време през целия месец юли. И не на последно място – невъзможността на Столетницата да прикрие вътрешните дрязги, които съпътстваха избора за нов неин Председател.
Така за решаване на политическата криза у нас всички разчитат на разума на избирателя за сформирането на новия Парламент, който ще състави стабилно и работещо Правителство. Но да се разчита на разума на хора, които нямат образованието дори да зачертаят правилното квадратче, или на големия контингент празнуващи Курбан байрам, може да изиграе много лоша шега дори и на най-крупните политически играчи.
Тъй като Евроизборите доказаха, че не може да се вярва на социологията напълно, е доста рисково да се осланяме на техни прогнозни. Но все пак тенденциите, проследени от проучванията, не могат да бъдат пренебрегнати. Според данни на Центъра за анализи и маркетинг (ЦАМ) на Юлий Павлов, ГЕРБ биха разполагали със 111 депутати, БСП биха имали 61, ДПС – 41, Реформаторският блок – 15 и „България без цензура“ – 12. Но имайки предвид широката подкрепа от периферията, на която ГЕРБ се радва (дори без от предизборния щаб да употребяват печатарските си умения), и една добре направена предизборна кампания, вариантът ГЕРБ да управлява самостоятелно не изглежда никак химерен. Другите два варианта, които са възможни, са:
ГЕРБ да управлява в Коалиция със РБ. Както се е споменавало нееднократно и от двете партии, те имат доста общо поради факта, че са от едно партийно семейство и членуват в ЕНП. В тази опция имаше доста чар до момента, в който Радан Кънев не обяви, че не желае да изразява позицията на Борисов и че напуска поста си на Говорител на Реформаторския блок. Така заявките за силно дясно на изборите през октомври и единствено принципни коалиции зазвучаха доста наивно.
Третата опция е ГЕРБ да влезе в коалиция със ДПС, защото имат „съгласие по важни за България теми”. Колкото и фантастично да звучеше този вариант през декември 2013, когато за първи път в политологичните среди се заговори, че на евентуални предсрочни избори ще се стигне до коалиция ГЕРБ-ДПС, за момента това е реален развой на ситуацията. Изпитите кафета, станали емблематични на загърбване на политическите пристрастия в името на „клета майка България”, и множеството отправени взаимни комплименти не са за подценяване.
Всички останали опции за сформиране на коалиционно правителство изглеждат още по-безпринципни. Но тук е моментът всеки да се запита – Защо два месеца преди изборите се правят кръчмарски сметки за осигуряване на заветните 121 депутати? Защо резултатите изглеждат вече пресметнати и сякаш остава партийните лидери да се доразберат финално? Естествено, в условия на предизборна кампания, е нормално да се говори за бъдещи съюзи, но е важно как се прави това. Защото българското общество вече доказа, че отказва да приеме наложени отгоре схеми. И вотът, както и настроенията, са изключително непредвидими с днешна дата. А това никак не е за подценяване. Българите показаха, че осъзнават ролята си в гражданското общество. Нищо, че по време на горещите протести си купуват вода от близката лафка.

*Мария Димова е на 23 години. Завършила е специалност “Политология” в УНСС

2 Comments

  1. Както ще бъде и малко възможно стабилно, легитимно и работещо правителство.

  2. Просто трябва да влязат повече партии в парламента. Така ще бъдат представени повече граждани и задкулисните договорки ще бъдат малко възможни.

Leave a Reply

Your email address will not be published.