Причините да посетите Панама могат да бъдат хиляди. И укриването на данъци е само една от тях. Туризмът се развива приоритетно в последните години, като курортите по Карибското и Тихоокеанското крайбрежие се конкурират достойно с Коста Рика. Пазарът на недвижимо имущество е раздвижен, като клиенти са предимно европейски и американски граждани. Бизнессредата е добра, което привлича инвеститори от цял свят, а всичко това е довело със себе си и вълна от икономически емигранти, предимно от Колумбия, които търсят по-добър живот.
Тъмната страна на Панама е известна, но властите полагат сериозни усилия тя да не пречи на туризма. И все пак добре е да се знае, че колумбийци, които се занимават с внос/износ на кокаин, също се отбиват през Панама като първата страна по пътя на наркотрафика към САЩ. А нелегални и/или неморални парични операции лесно се „замитат“ под строгия закон за банковата тайна в страната. Поради което, както вече научихме, много политици също са развили афинитет към Панама като фискална дестинация.
Моята причина да пътувам до Панама през март е туристическа. Панама Сити е регионален „хъб“ със своите 3 летища. Освен забележителности в столицата тя предлага интересни места в малки градчета като Алмиранте, Чангинола и Гуабито, както и островите Бастиментос и Исла Колон, част от туристическия архипелаг Бокас дел Торо. Няколко насоки са необходими, за да се настроите за начина на живот.
От Европа до Панама
Разбира се, първо са самолетните билети. Вариантите да стигнете директно до Панама от Европа са 4 – от Мадрид (Iberia), Париж (AirFrance), Амстердам (KLM) или Франкфурт (Lufthansa). Това е полезно, ако планирате пътуване, защото самолетен билет София – Панама – София започва от 1000 евро, докато Франкфурт – Панама – Франкфурт например може да излезе наполовина и е за препоръчване. Чиста случайност е, но се озовах на първия полет по маршрута Франкфурт – Панама. На излитане от германското летище получаваме приветствие от почетния консул на Панама в Дрезден Кристиян Флоснер. Полетът от Франкфурт е дълъг 12 часа и 25 минути, като времето във въздуха може да се съкрати с час и половина, ако пътувате от Мадрид. Дългият полет не трябва да ви шокира, ако знаете, че някои избират да пътуват 14 дена до Панама с кораб от Лисабон, защото цената е по-ниска. Още с кацането на пистата самолетът е посрещнат с традиционния воден салют, а на излизане от „ръкава“ ни посрещат CEO-то на „Луфтханза“ Карстен Шпор и панамският министър на туризма Густаво Хим. Шпор е дошъл лично да се срещне с екипажа, преди да се срещне с президента на Панама Хуан Карлос Вареса. Някъде в този момент „славните“ минути за обикновените пътници свършват и се отправям към миграционните служби.
За да се справите с тях, ви трябват един куп документи – извлечение от банкова сметка, сертификат за ваксинация срещу жълта треска, самолетни билети за отиване и връщане, програма, хотелски резервации, както и поне $500 кеш. Поне според официалната информация това са изискванията да влезете в Панама. Оказва се, че законът в цялата си строгост се прилага предимно към другите латиноамериканци, а за европейците има неписано правило да минават единствено със самолетния билет за връщане и евентуално хотелска резервация. Въпреки това винаги може да ви изискат някой от изброените документи, така че имайте готовност.
Панама Сити
Първото нещо, което бие на очи в столицата на малката държава, е впечатляващият скайлайн, който се простира в една от крайбрежните зони. Такъв е и кварталът Сан Франциско, който е достатъчно комуникативно място. Невероятно е как само за 10 години строителството на стотици небостъргачи е променило изцяло облика на града и дори може да го сбъркате с някой американски мегаполис. Най-високата сграда в Панама Сити – „Тръмп Оушън Клуб“, пък е копие на дубайския „Бурж ал Араб“, което свидетелства за амбициозните намерения на местните архитекти да създадат нова визия за града си. Строителният бум е навсякъде – метрото едва навършва 1 година, като вече строят втората линия до летището, крайбрежните алеи са изцяло нови, а всички стари постройки в Каско Виехо ударно се реставрират.
А до високите небостъргачи ниските, но колоритни жилища в колониален стил изпъкват ярко със своите цветни фасади.
Каско Виехо е старият град на Панама, където се сблъсква историята на многото колонизатори на малката страна. Преобладават архитектурните паметници в испански колониален стил, „донесен“ от Европа преди повече от 400 години. Този стил е разпространен в цяла Латинска Америка, но в Панама прави впечатление начинът, по който се е съчетал едновременно с френския и американския стил. Френското присъствие в страната е оставило доста архитектурни отпечатъци от първите опити за построяването на Панамския канал. В продължение на десетилетие френската компания, построила и Суецкия канал, се опитва да свърже Атлантика с Пасифика. Компанията се отказва заради загубите – живота на десетки хиляди работници и парите на 800 000 инвеститора.
Кухнята е смесена и трудно ще попаднете в „традиционен панамски ресторант“, но ако искате по-автентична храна – мястото e Mercado de mariscos, или рибният пазар. Там може да опитате някоя наистина специфична за региона риба като корвина. Градът е с относително висок стандарт на живот и освен билета за градския транспорт (35 цента) останалите блага са по-скъпи от България дори в номинална стойност. Официалната валута е панамска балбоа, но днес от нея са останали само монети, защото хартиените банкноти отдавна са извадени от обращение. Фиксираният курс 1:1 към щатския долар означава, че това на практика е официалната валута.
Освен стария град и футуристичните небостъргачи задължителна спирка са шлюзовете на Панамския канал. По канала има изградени общо три, като единствено шлюзовете Мирафлорес са отворени за посетители. Дотам може да стигнете лесно от автогара Олбрук, а отделни туристически компании предлагат и по-задълбочено опознаване по канала с лодка между втория и третия шлюз.
Документите от Панама
След разкритията в „Документите от Панама“ кантората на Рамон Фонсека вероятно също ще бъде обект на туристически интерес. Съдейки по реакциите, може дори да измести Панамския канал като най-честа асоциация с малката страна, поне в близко бъдеще. Интересен факт е, че Рамон Фонсека беше отстранен от поста личен съветник на президента през март след поредния корупционен скандал с кантората му. „Виновен“ е президентът на Мадридска област Игнасио Гонсалес, който от години е в полезрението на испанските прокурори, а следите му водят до кантората на Фонсека. Скандалът е стар – още преди 3 години Испания изисква от Панама информация за луксозна покупка от Гонсалес. Кантората е замесена и в много други скандали, включително в Бразилия, но всичко това е убягвало на властите в Панама. И така до миналия месец, когато Фонсека беше отстранен от държавния си пост. Впрочем той беше и председател на управляващата партия Панамениста, от която е издигнат и президентът Хуан Карлос Варела. Наистина трудно е да си представим как всичко това се случва без знанието на държавата.
Извън града
Задължително си отделете няколко дни да се насладите на природата извън столицата. В различните части на страната ще се натъкнете на уникални природни кътчета – и дали е приказен остров, стар вулкан, или недостъпна джунгла, е въпрос на избор. Летището Олбрук в Панама Сити е хъб за вътрешни полети и има връзка с почти всяка точка на страната. Най-популярни за почивка са архипелазите по Карибското крайбрежие – Сан Блас и Бокас дел Торо, като и на двете места има скрити острови с приказни плажове. Архипелагът Бокас е съставен от 10 острова и на всеки един от тях се вихри купон. В търсене на такива отседнах на главния остров – Исла Колон, но най-приказният остров от архипелага е Кайо Запатийа (Cayo Zapatilla). Въпреки малката си територия Бокас дел Торо има своята богата история –техен откривател е Христофор Колумб при последната си експедиция, а главният остров носи неговото име.
Единствената част от Панама, която все още остава недокосната от човека, е границата с Колумбия. Всъщност това е най-опасната държавна граница в света според много класации, изпреварвайки дори тази между двете Кореи. Панамериканската магистрала от Аляска до Чили всъщност не е цяла и единственият участък, в който прекъсва, е тази ивица от 90 км между Панама и Колумбия, наречена Дариен Гап (Darien Gap). Районът е недостъпен и преминаването е невъзможно, а установеният контрол от колумбийските партизани и наркотрафиканти върху територията е причината това да е забранена за посещение територия. Спазвайки забраната, стоя далеч от там, но от любопитство питам местните – как така могат да прокопаят канал между два океана, а не могат да изградят магистрала 90 км. Получавам различни отговори – от това, че е твърде опасно и невъзможно да се построи, до умишлено запазване на тази недостъпност за нуждите на наркотрафика. Въпреки това се увеличават туристите, привлечени от идеята да прекосят невъзможната граница. Затова се предлагат и организирани преходи в тази непроходна зона, но с изричното съгласие на местните власти и предварително утвърден маршрут
http://iconomist.bg/bg/article/52631.1000_prichini_da_posetite_panama
Be the first to comment