Зимни приказки


Най-после зимата дойде. И медиите си отдъхнаха. Словесната канонада се отприщи и зимата тутакси избледня. Никой не чистел, дървета се тръшкат, токът спира, „Пирогов“ се задъхва, колите политат из реките, заледявало се, някой взел парите, друг лови снежинки като потенциални престъпници за гореизложеното, рейс сгазил велосипедист, влак тръгва занякъде и не стига и т. н. и т. н. , а видите ли в Германия било чисто до сухо!
Зимата е благодат. Дебел сняг, голям комат! Така казва народната мъдрост. Но сега народа никой не го слуша. Той вече не е народ, а електорат. Нещо като електролит в акумулатора на изборите. Падне ли акумулатора, трябва  манивела да развърти изборите, иначе – по нанадолнището. Ако и тогава не стане, изборите стигат най-долу. Отдавна не сме сменяли акумулатора, манивелата ръждяса и затова най-лесно – по нанадолнището. Да, ама откакто членуваме в Европейския автоклуб, хората искат да палиме нормално, да качваме и техния баир, а не, както ние правим – само по инерция и главно по нанадолнището.
Зимата е красива. Метне белия кожух, вдигне яката, издуе бузи и подмята преспи като конски гриви! Като се загледаш по снежинките ти се струва, че летиш, рееш се, а те са толкова игриви! Свят ти се завива и те стопля тази красота. Докато те застигне някоя ругатня. Ало, въздухар, мръдни се, че те затрупа снего! Красива е зимата, макар и за кратко. Напоследък злобата и неразбирателството са повече от снежинките. И от техния танц свят ти се завива! Докато те застигне безразличието.
През зимата незнаен художник броди по прозорците и вае искрящи пейзажи по тънката граница между топлото и студеното. Приличат на бродерия от малки кристали – щом ги докоснеш и се стопяват. После зимното слънце ги отнася със себе си. Трудно може да се види вече подобно нещо. Градските прозорци не стават за тази работа. По тях вае само прахоляка. По селата секна топлината, запустяха кристалните зимни галерийки. Напразно обикаля зимното слънце.
Зимата понякога закъснява. Но винаги изненадва. Друго вече почти не ни изненадва и си го изкарваме на нея. А тя се обърква и затова на някои места трупа сняг, други заледява, на трети няма нито сняг нито лед.
Като няма зима, няма и снежни човеци. Ние и без друго намаляваме, ако има зима поне временно ще задържим положението. Нищо, че се топим по-бързо от тях! Може някоя социологическа агенция да отбележи напредък и да има евротранш. Преди да се стопи бенефициента.
Хубаво е през зимата. Снежко затрупва всичко навън, Шаро вече не е малко кутре, някой е задигнал стария пън, но това не е голяма беля.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.