„Загадъчният” полет MH 370

Един прекъснат по неизвестни до момента причини полет далеч от Бермудския триъгълник издига вече шест дни въпроси в цялото световно информационно пространство. Полет MH 370 на Малайзийските авиолинии (MalaysiaAirlines) на път от столицата Куала Лумпур за Пекин, Китай, изчезна от радара на крейсерски ешелон (височината, на която пътува самолетът в основната част от полета си) 10 хил. м и до ден днешен не са намерени останки от него.

 Въпросителните са много

 На първо място, това е инцидент с един от най-сигурните според производителя Boeing и авиатори самолет в света. Boeing 777-200 (http://www.lepoint.fr/images/2014/03/13/pau-jpg-2500569-jpg_2145389.JPG, снимка от сайта на сп. „Lepoint”), към която разновидност принадлежи изчезналият, е самолет от модела, известен още и като „трите седмици” (Tripleseven). Той е сравнително нова разработка, досега няма инциденти по технически причини и всъщност като цяло инцидентите с него са малко, а лети от 90-те години. Самолетът е сред най-големите в света и според схемата за разположението на местата в самолета в сайта http://www.seatguru.com/airlines/Malaysia_Airlines/Malaysia_Airlines_Boeing_777-200.php, вози 434 пътници общо в икономическа и бизнес класа. В този полет на борда е имало 239 души, от които 12 екипаж. По традиция самолетите от този клас са много надеждни и „Трите седмици” досега потвърждава това.

 Следва загадката около изчезването от радара без никакви индикации за фатална повреда. Не са получавани сигнали нито за трудно овладяема нередност „Mayday, mayday, mayday”, нито за нередност и самолет под контрол „Panne, panne, panne”. На радара на наземните служби за ръководство на въздушното движение всеки самолет е обозначен от своя транспондер (transmitterresponder), уред от вторичната радарна система за отчитане на местоположението, височината и скоростта на самолета. За да изчезне самолет внезапно от радара, това означава или умишлено изключване на транспонсдера, или тотален срив в електрозахранването, или че пилотският кокпит за секунди се е откъснал от останалата част на корпуса. Ако е изключен преднамерено (версията за самоубийство на пилота, на евентуален свръхдлъжник или заинтересован от прехвърляне на голяма застраховка като в романа „Летище” на Артър Хейли), то на останалите радари, които просто отчитат наличието на въздухоплавателни средства (първична радарна система) ще бъде проследено движението му. За последно от наземните служби е прието обаждане „Добре, лека нощ”. Дотук нищо ясно.

 Има немалко случаи на разпадане на самолета във въздуха, които обаче винаги са били наблюдавани по друг начин след изчезването на сигнала от транспондера. Полет TWA800 от Ню Йорк към Рим през Париж на 17 юли 1996 г., опериран от Boeing 747, доскоро най-големият пътнически самолет в света, се разпадна във въздуха в резултат на експлозия в централния горивен резервоар, предната част се откъсна и падна в Атлантика, а задната с работещи все още двигатели набра допълнително височина заради намалената маса и след това също падна. Това придвижване на самолета означава да се търси на доста по-голяма площ в океана, но тогава падането бе наблюдавано и от други самолети, които подадоха информация, и от радарите. През 50-те години катастрофи с първия пътнически реактивен самолет Comet заради ударна декомпресия от умора на материала и разцепването на корпуса от по-високото вътрешно налягане спряха полетите на този самолет. Но и в тези случаи имаше свидетели, макар и катастрофите да бяха над морето. При взривяването на Джъмбо джет над село Локърби в Шотландия през 1988 г. под въздействието на вълните от експлозията се откъсна носовата част. Пластичният взрив бе заложен от либийския терорист Ал Меграхи, посочен за виновен от съда, в предната част на багажното помещение. Тогава обаче останките от самолета паднаха на земята.

 Накратко казано, досега не е имало случай самолет просто да изчезне от радарите и да остане несъществуваща величина. Дори при падането на полет AF447 на 1 юли 2009 г. в Атлантическия океан на път от Бразилия за Франция ръководителите въздушно движение бяха разбрали, че самолетът пада, от информации от пилотския кокпит. Вярно е, че намирането на двете „черни кутии” отне две години, много след спирането на излъчването на сигнал от тях, което продължава 30 дни. А и в океана бе намерен вертикалният стабилизатор, което доказа, че самолетът се е разбил във водата.

 В четвъртък френски и други медии разпространиха интервю с рибар от региона, който твърди, че е видял самолета. Азид Ибрахим едва тогава разбрал, че този самолет се издирва, и е дал показания пред съответните органи. От думите му не може да се узнае нищо повече, освен че той живее в близост до траекторията на движението му.

 На пръв поглед загадъчно е и разминаването в данните за протичането на полета преди изчезването на сигнала от самолета. Опитал ли се е пилотът да се върне обратно, направил ли е завой на повече от 90 градуса, озовал ли се е в един момент над суша — на тези въпроси не е намерен еднозначен отговор.

 Според специалисти по сигурност на полетите в тази част от международното въздушно пространство съществува реална „дупка”, тъй като диспечерите не си вършат добре работата, оборудването е на ниско равнище, а и океанът не може да бъде покрит изцяло с радарно следене. Това в известна степен обяснява защо няма никакви данни за самолета след изчезването му, но не насочва търсенето. Може да има някакви данни за самолета на военни радари, но униформените никъде по света не споделят наличната им информация с охота. Все пак главнокомандващият малайзийската армия опроверга твърденията на тяхна медия, че самолетът се е отклонил сериозно от курса си. Т.е., някакви данни има, но няма достъп до тях.

 Фалшива индикация за катастрофа дадоха и намерени на морската повърхност плаващи едрогабаритни предмети, които обаче не се оказаха свързани с полет MH370. Китайски спътник посочи и нови плаващи предмети, но впоследствие връзката им с този самолет бе опровергана

 Един самолет, лишен от тяга, може да планира десетки и дори стотици километри, ако геометрията на крилото и другите му навигационни елементи не е нарушена. Спирането на електрозахранването му не е фатално при този тип самолети, тъй като те разполагат с RAT — RamAirTurbine, електрогенератор с витло, който излиза извън корпуса при липса на ток. От въздушната струя при планирането му генераторът произвежда минимум електричество за захранване на жизненоважни системи за управлението на самолета, а при някои машини дори може да задвижва механизмите на крилото. Това улеснява приземяването му, тъй като без механизми (задкрилки, предкрилки и др.) той ще е принуден да допре земната повърхност с опасно висока скорост. Ако този самолет е планирал обаче, той щеше да се обозначи или да бъде видян по някакъв начин. Ако е останал във въздуха без пилотски кокпит, не е невъзможно да премине известно разстояние, преди да се забие във водната повърхност. Явно по тези причини търсенето му бе разширено и в зона, покриваща Андаманско море.

 Съвсем логично Малайзия не желае все още да се откаже от издирвателните операции и храни надежди поне да открие самолета. Логично и Китай обвинява Малайзия в лавина от фалшиви и противоречиви информации. Сред пътниците 153 са китайци. Именно заради това Китай увеличава своите операции, включително и над сушата, но Виетнам преустанови действията си от въздуха. В издирването участват 10 държави — Малайзия, Китай, Виетнам, Индонезия, Нова Зеландия, Австралия, Филипините, Сингапур, Тайланд и САЩ. В търсенето са ангажирани и десетки спътници на всякакви държави.

 Макар и операциите да създават впечатлението за добра съгласуваност между държавите, принципните отношения между съседните страни в региона съвсем не са гладки. Това не може да не се отразява и на качеството на издирването.

 От всичко изложено дотук, макар и с недостатъчна сигурност, може да се заключи, че не изключено самолетът да е ударен от ракета или да е пострадал от взривна декомпресия, но да е паднал във водата извън зоната на досегашното издирване. Евентуално, макар и малко, отклонение от курса според експерти не изключва поразяването му от противовъздушната отбрана на някоя държава. Историята е доказала, че в такива случаи военните не допускат и дума да се отрони в потвърждение на тезата. Похищението по принцип не е водещо предположение, тъй като пилотите имат възможност да подадат сигнал за отвличане, освен ако не са застреляни за секунда-две. Но в такива случаи следват политически или други искания или показни самоубийствени катастрофи като на 11 септември 2001 г. в САЩ. А такива данни до момента няма и едва ли ще има. За Интерпол тезата за тероризъм става все по-малко вероятна, но ЦРУ засега отказва да я отхвърли. Взрив на горивен резервоар едва ли е свалил индонезийския самолет, защото все някой, дали от друг самолет, дали от спътник или просто от земята, щеше да е забелязал такова огромно огнено кълбо в нощта. Най-неприятното е, че практически няма никаква надежда да се намерят оцелели.

1 Comment

  1. Защо е цялата тази галимация? Защо всички се правят на ударени? Защото самолетът е американски и е на Боинг. Всеки се страхува да каже истината – няма данни да е взривен, май, няма данни да се е ударил в птици, най-вероятно се е повредил. Обаче сега дни наред на час по лъжичка докато всички забравят и тогава ще се напише някъде, че просто се е повредил, макар че е американски.

Leave a Reply

Your email address will not be published.