За верблюдите и калинките

Днес властта показно размаза една калинка, но аз си мисля за Радичковия верблюд. Лесно е да размажеш калинка, но как да се преборим с верблюда? Спомняте ли си Радичков: „Старите хроники ни казват, че ако видим прашна въздишка в пустинята, то това било въздишката на верблюд. Физиците наричат този верблюд атомен взрив, от чиито нажежени зъби пясъкът става на глеч – подобно глечта на застиващия Попокатепетъл, който черказците видели в своите небеса. Ако в градината на човечеството зърнем прашната въздишка на верблюд, това е лошо знамение – небето може да се изпълни с кръстоносци, голготи и кърджалии, наклякали край огньовете, а Ной ще пуска гълъба на платото, за да дири маслиненото клонче. Верблюдът – казват хрониките – може да превърне в пясък и най – зелената градина на приятелството. Окото да бъде будно, защото никой не знае кога и откъде ще се появи той – той живее навсякъде!” Колко размазани калинки ще ни разсейват, преди да осъзнаем, че сме в прегръдката на стария верблюд?

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.