Уморих се да споря -

Уморих се да споря и затова ще пиша. Не съм публикувал нищо отдавна, макар в банковата система да се случиха доста неща. Обещавам да пиша конкретно и за тях, но по време на избори кой ли се интересува от банките. Те така най-обичат.
С наближаването на изборите обаче се изостриха и коментарите. За мое най-голямо съжаление малко хора споделят вижданията ми, но… колкото толкова. Ще се опитам да нахвърлям няколко прозрения и неща които са ми направили впечатление, ако могат да са Ви полезни.

На тези избори най-ясно проличава разделението на хората. И това е свързано най-вече с отношението към Русия. Не от гледна точка на икономическа изгода, а от геополитическа гледна точка.
Но това не е нищо ново. На практика с изключение на годините на комунизма, това винаги е било така. Народът ни винаги е бил разделен по въпроса за Русия и техните интереси на Балканите. И това ще продължи ако не припознаем това като основен проблем в нашето общество.

Какво казва историята?

Историята казва, че Русия ни е освободила от турско робство. Смятам по този въпрос две мнения няма. Дали е добро това или зло, също мисля че няма спор, макар да се прокрадват тези и твърдения, че не било точно робство, и че българите просто съжителствали заедно с турците.
То и сега съжителстваме не само с турци, но и с граждани на целия ЕС. Въпросът реално е какви ценности изповядваме.

Интересите на Русия

Това е ключов въпрос, който трябва да разберем, за да можем, да се самоопределим и обединим като нация. Пиша за интересите на Русия, а не на запада, защото от край време за западните държави, тук не е било целесъобразно да има самостоятелна държава. Ще цитирам и думите на Ото Фон Бисмарк (наричан още железния канцлер) „Аз няма да въведа немския народ във война заради едни козекрадци на балканите”.
Днес останах учуден когато видях публикация гласяща следното:

Бисмарк, в качеството си на канцлер на Германската империя, е главен подбудител и застъпник за освобождението на България, домакин на Берлинския конгрес и спасител на мира в Европа посредством подписания през 1878 г. Берлински договор.^[1]. Известен е с това, че след освобождението на България цени високо духа и непоколебимата воля на българите и ги нарича “прусаците на Балканите”.^[2]

За интерпретацията на точно тези събития говоря. Щом е направил първото изказване, тогава как може Бисмарк да е „главен подбудител и застъпник на освобождението на България”? И понеже годините са доста смутни, предпочитам да оставя всеки сам да намери отговора за себе си. Смятам обаче за нормално да се споменават и двете тълкувания, и всеки сам да реши Бисмарк е бил радетел на българската държава.
За останалите западни държави какво да кажа. Когато руснаците стигат до Истанбул заварват там английския флот който ги спира да влязат в града (малко известен е факта, че е имало и втори фронт в тази война). Защо ли англичаните не са заставили Султана да даде на българите независимост… аз не знам. Може би защото не са имали интерес. Може би защото са имали прекалено добри отношения с Турция и им е било все едно за българите? Аз не мога да кажа. В най-добрия случай предполагам, че не са имали интерес тук да има самостоятелна държава, а и Турция е естествен враг на Русия. На практика все едно е защо, но трябва да е ясно, че не са направили нищо по въпроса за нашата независимост (ако изключим няколко изказвания на Гладстон в английския парламент, които не са били толкова за независимост, колкото за спиране на кланетата, но ние и на това сме били доволни).
Толкова за интересите на западните държави. Все пак и те не са ни длъжни с нищо, та да проливат кръвта си за нас или да си развалят рахатлъка с Турция.
Как стоят нещата с Русия обаче? Те си нямат топло пристанище. За една империя това е меко казано неприемливо. Не могат да променят климата, а си имат излаз на Черно море, така че Босфора се оказва единствената пречка пред безпрепятственото плаване в Средиземно море. Иначе защо да стигат до Истанбул и да искат да влизат в него? Може би защото им е бил на път? Не мисля. Не мисля също, че са ни освободили защото много ни обичат и милеят за нас.
Така или иначе освобождението става факт, а Русия трябва да капитализира на наш гръб загубите от войната. И проблемите с намесата във вътрешните ни работи започват. Но това е недопустимо за новите ни управници. Допустимо е да умират руснаци за нашето освобождение, но не е допустимо да се бъркат във вътрешната ни политика. Даже си избираме немец за цар (тогава а и сега Германия и Русия са естествени геополитически съюзници).
За тези си мои думи, ежедневно търпя критики, че съм русофил, което кара всички хора мислещи като мен да се чувстват като полски революционер през втората световна война. Историята си струва и затова ще я разкажа.

1944г. по време на Втората Световна война, Съветската армия напредва към Варшава. Въстаници и революционери се обединяват и решават да „облекчат” настъпващата Съветска армия като отвоюват града от немците. Наричат се Армия Крайова.
Макар да звуча цинично в разсъжденията си по-нататък, бих желал да изкажа респекта и възхищението си към тези хора (най-малко се чувствам като тях). Да се опълчиш на немците по онова време си е било направо лудост. За това мога само да кажа – РЕСПЕКТ.
Първоначалния план е бил да се свържат с английските части и да запазят Полша и Варшава вън от Съветската зона на влияние, но когато е станало ясно че руснаците ще влязат първи, залогът се вдига. Още повече, че въстаниците вече са знаели за Катинското клане, където руски войски избиват и погребват в масов гроб хиляди полски офицери. С други думи изобщо не са се радвали от предходните си контакти с руснаците.
Но точно тези въстаници са били хората, който Сталин е искал НАЙ-МАЛКО. Те са типа хората които ни липсват на нас в момента. Хората милеещи за Полша тогава, които никога не биха склонили глава пред Сталин или Хитлер.
Но старият генералисимус не е бил глупав и в преследване на интересите си е оставил немците да потушат въстанието без да се намеси. Даже им е помогнал. Когато въстаници се опитват да прекосят реката и да се свържат с изчакващата да приключи потушаването на въстанието руската армия, са били разстрелвани още преди да излязат от водата. Предлогът на руснаците бил, че ги „объркали” с атакуващите немци. Надали немеца ще атакува плувайки, но… в крайна сметка както Хитлер, така и Сталин са искали Полша за себе си и точно тези хора, готови да платят с живота си за независимостта на Полша са били проблем и за двамата главнокомандващи. Същото са искали и англичаните. Все пак преди войната полското правителство бяга в Лондон, а не в Москва.
Но така или иначе Сталин е дал доста жертви, а от една разорена де’факто Германия не можело да се очакват репарации, та не можел да си позволи една враждебно настроена Полша за съседка. В крайна сметка мога само да му се възхищавам на прозорливостта, макар да е гарнирана с голяма доза смъртоносна политика. По онова време нещата са били доста брутални, а както знаем победителите не ги съдят. Ако Хитлер беше спечелил войната, тогава със сигурност в учебниците по история, зверствата извършени от англичани и руснаци щяха да имат главно място.

Та така се чувствам и аз. Слушам и чета новини и виждам как стария социален ред си отива и ценностите на запада се изменят драстично. От друга страна милея за родината си и ако изпаднем в руската сфера на влияние, пак няма да видим бял ден, а хората като мен няма да са добре дошли поради чувството им за независимост и справедливост. Но стига съм Ви занимавал с моята особа. Да се върна на Русия.
Значи…освобождават ни, не успяват да си вземат наградата в Истанбул и решават да ни се бъркат във вътрешните работи.
Да виждате някаква разлика с полското въстание? А да Ви попитам сега Колко от Вас биха постъпили различно от Сталин, ако сте начело на настъпваща армия? Колко от Вас проявяват някаква загриженост в ежедневието към хората които зависят от Вас?
За тези ценности говоря, които са в основата на нормално общество. И преди да сте използвали думата „комунист” нека Ви припомня, че всички сте комунисти по отношение на семействата Ви.

Колко от Вас биха постъпили различно?

Всеки ден се срещам с банкови служители. Колко човешки съдби и семейства съсипват за едната заплата от 1000 лева…
Тук обаче говорим Рисия, война и смърт на руски граждани. И за капак на всичко страната която си освободил (просто ти е била на път и не те е молила да я освобождаваш) се обръща на запад и ти казва
„-Не ме кефиш, но така или иначе си ме освободил, сега ще водя самостоятелна политика. И по този повод намирам западните ценности за по-приемливи.”
Дамммм. Ако Русия беше демократична държава, със сигурност на Царя щеше да му се наложи да даде доста обяснения за похабените човешки животи и за по-следващото залитане на България по „западните ценности”. С други думи щеше да заеме позицията на Бисмарк – „Аз няма да вкарвам във война руския народ…”.
И какво излиза? България е отделна държава благодарение на липсата на демокрация в Русия.
Ето това трябва да разберем и да признаем – Няма вечни приятели, има вечни интереси! Бих добавил и уважение.

Накъде да гледаме

Ако отново се върнем на историята ще забележим следната последователност

1. Освободени от Руснаците
2. Обърнати към западните ценности, следователно в конфликт с Русия.
3. Първа световна война против Русия – губим Беломорска Тракия
4. Втора световна отново против Русия – от страната на губещите и плащаме репарации
5. Под руски чехъл след Втората световна – див комунизъм, отново не е добре, но поне е спокойно.
6. 1989 – обръщаме се отново към западните ценности и загърбваме тотално последните 45 години и… честито – 25 години „преход”

Изобщо колко пъти трябва да се случат катастрофи за да разберем, че можем да имаме самостоятелна политика, само ако тя не е насочена против Русия? Да направя уточнение веднага – не казвам, да сме сателит на Русия, а да не работим против техните интереси, защото някой от запад ни казал, че така трябва. Доказано е, че руснаците не търпят такова поведение. И както беше казал един умен мъж

„и на мен САЩ повече ми харесва, но Русия е по-близко”

И преди да сте ме обявили за русофил веднага да кажа – ИМА ТАКВА ПОЛИТИКА. Обърната на запад, но никога против Русия. Това е Финландия. Държава създадена отново от Русия. Преди това са били просто руско княжество. В момента са държавата с един от най-високите стандарти. Веднъж се опъват на Съветския съюз през 1939-та, изяждат шамарите и си научават урока. А той е прост – срещу ръжен не се рита. И сега са си добре. Възприели са някакъв усреднен модел между социализъм и капитализъм, като изповядват специфична форма на западни ценности, но никога не предизвикват Русия. Просто проявяват разбирането, което липсва на нашите политици.

Ценности

Тази дума започва да се оказва ключа към нормалното общество. Само една дума, но толкова трудно се стига до баланс в нея. Източни ценности, западни ценности… а дефиниция няма. Формула също. Въпросът май остава, възможно ли е изобщо да бъде правилно дефинирана? Аз не се наемам. Може би в икономически аспект бих дал някаква дефиниция, но тя няма да е достатъчно точна и пълна. Все пак мога да дам един пример, който видях във ФБ.

Мисля, че няма по-добра илюстрация на западните ценности, такива каквито са в момента. Към това ли се стремим, защото на практика точно това се случва там? Защото аз твърдя, че ценностите ни трябва да са по-различни и да не толерират точно това стечение на обстоятелствата. Не твърдя, че ще ги открием в Русия, но дали ги откриваме и на запад? Какво ли щеше да каже Тесла ако беше жив и работеше за г-ца Хилтън?