Иво Драганов: Трябва да се създаде паневропейски телевизионен канал

Г-н Драганов, каква е предисторията на цифровизацията и къде сме ние в този процес?

Цифровизацията тръгва като идейна платформа от времето на първия европейски комисар по телекомуникации Мартин Бангеман. Този изключително интелигентен мъж поставя на дневен ред конвергенцията между телекомуникация, електронни медии, хай тек. Тя се осъществява на 7 юли 1980 година в 13 часа от Търнър и неговия шеф на новините на CNN при първото им излъчване. Шонфелд, които за първи път изпращат сигнал на сателит, се свързват се с 8 живи гледни точки, така наречените днес SNG-та и успяват да направят една емисия. Идеята обаче на Търнър не е била конвергенция, а това, че има пакет от спортни права и филми и как да заобиколи американските забрани за наземно разпространение. Общо взето един интелигентен ход.

Какво се случва у нас?

През 1999-та година научната мисъл в България в областта на телекомуникациите е абсолютно адекватна с немската. Тогава изцяло цифрова е Швеция, Италия тепърва започва, Германия има три цифрови острова. И ние планираме три цифрови острова – София, Пловдив, Варна. Шлагер е нещо, което вече е забравено, защото още тогава фалира – първата наземна платформа в Англия – on digital между Темз и Гранада телевижън, което поставя въпроса чии да са мултиплексите. Изключително важен въпрос, който у нас се заобикаля. Така че ние имаме една много дълга и тягостна история, която по стар народен обичай до този момент се намира на ключовото, стратегическо място „под кривата круша”.

Но около 1999-та година сме били на едно ниво с Германия.

Да, като проекти бяхме абсолютно наравно с германците. Беше удоволствие това да се чуе. Чухме поздравления от тях, напътствия и т. н. Но има нещо, което е много важно. В Германия, когато се напише нещо, то се изпълнява. Германците са прочути със своята трудова етика и със своя ангажимент, и най-вече със знанието да поемат отговорност. В Германия цифровизацията приключи в края на април, 2012 година. Ние, обаче отговорност не поемаме и от там всичко пропада в България. Написваме проекта и стигаме до ….кривата круша.
 

Чия собственост трябва да бъдат предавателите, мултиплексите?

Още когато работех в телевизията, бях поставил на борда въпроса БНТ да си изкупи предавателите, защото това е най-логичното нещо – да затвориш своя цикъл на разпространение. Иначе, образно казано, в момента БНТ е в състоянието, в което е и българското кино. Филми се произвеждат, обаче салоните бяха приватизирани, превърнати в бинго зали и тези филми няма къде да се разпространяват. Сега по същия начин и БНТ. Ако БНТ остане в ръцете на частно юридическо лице, то ще бъде изнудвано с много огромни суми.

Как тогава трябва да бъдат разпределени телевизиите в мултиплексите?

Когато българските вестници много активно коментираха този процес на приватизация, там се спрягаше името на един съветник на господин Станишев. Това е истината. И на едни персони от ДПС.

Май сме направили един кръг около крушата и отново сме се настанили под нея.

Разчитам много на протеста, който господин Христо Грозев отправи до ЕК за проверка на целия процес на цифровизация. Осъзнавам, че интересите се измерват с рамките на около милиард, което означава, че никой няма да отстъпи, никой няма да върне комисионните. Надявам се българското правителство да оцени сложността на ситуацията и да пусне четвърти мултиплекс – специално за обществените медии, които да имат възможност да го отдават под наем и по този начин да издържат своя пренос и на частни телевизии. Мисля, че така и вълкът ще бъде сит, и агнето цяло. Още по-добре – и цялото стадо.

Адекватна ли е кампанията към гражданите относно закупуването на телевизори, които да са адаптирани към процеса на цифровизация?

Още когато Меглена Кунева беше еврокомисар и отговаряше за потребителите в ЕС, имаше европейско изискване, което се спазваше стриктно. Всички, които продават телевизори, са длъжни да напишат на телевизора, че той е съвместим с процеса на цифровизация или че е несъвместим, при което цените на тези несъвместими паднаха драстично, докато другите се запазиха. И голяма част от тази кампания, която у нас протича безсмислено, там беше фокусирана именно по отношение на покупка на нов телевизор.
 

Дали има връзка между спада в цените на телевизорите у нас и тази кампания?

Да – пряка връзка има, само че никой не я харесва.
 

Какъв нов обществен ракурс ще даде цифровизацията?

Хората повече вярват на това, което е казано по телевизията, отколкото на това, което се случва. Ако не преминем към цифровизация, ще бъдем несъвместими с европейското телевизионно пространство. Ако ЕС има мечта за своето развитие и бъдеще, досега трябваше да завърши процеса на цифровизация, да се направи един паневропейски телевизионен канал и едно паневропейско радио. Когато бях програмен директор в БНТ, направихме ден на България по TV5 и гледаха около 100 милиона зрители. Това беше много окуражаващо. Този паневропейски канал си го представям така – всеки ден една държава ще разказва за себе си. А не друг да преразказва за нея. Очевидно все още не умеем да разказваме за себе си.