Обществените нагласи от Освобождението до наши дни са, че българинът дава мило и драго, за да изучи децата си. И днес не са малко случаите на семейства, които вземат заеми, за да получат синовете и дъщерите им добро образование. Зад тази традиция обаче наднича и една друга реалност. А именно, че резултатите в образователната система показват ясно, че й предстои катастрофа. Неизбежно е. Когато една образователната система е съсредоточила поглед в броя на учениците, а не в качеството на учебните програми, не може да се очаква друго.
Връщането на матурите през 2008 година ги превърна в сериозно мерило за нивото на българското образование. И има нещо тревожно в това, че съвременните държавни зрелостни изпити се провеждат близо десет години и всеки път се повтарят един и същи резултати. И докато завършващите викат до 12, ние сякаш тръпнем в очакване да кажем колко са глупави децата ни.
7466 дванадесетокласници няма да получат диплома за средно образование. 7466 души нямат елементарни познания по български език, за да завършат средното си образование. Липсват им елементарни знания за майчиния им език. А част от тези ученици може изобщо да не се явят отново на изпит. Училището се превърна в участник и легитимираща инстанция на трайно действаща верига от проблеми. А знаем добре, че качественото образование е от критична важност за икономическото развитие и растеж.
И докато броим, изчисляваме какво, колко, не забелязваме сякаш, че в училищната подготовка зеят няколко сериозни пропасти – качеството на образованието в малките населени места и в големите градове и разбира се, между различните слоеве на обществото. Така беше и миналата година, и по-миналата. Така ще бъде и утре. Обществената стойност на познанието в съвременния свят расте, а сякаш образованието ни не може да отговори адекватно на това предизвикателство.
Но вместо да поставим образователната система в „извънредно“ положение, ние поставяме в такова българското училище. Буквално. От страх да не препише някой, българското училище заприлича на тежка пародия на Оруеловата „1984“-та.
През март тази година в графа „Образование“ на мониторинговия доклад на ЕК беше направена констатация, че българските ученици са с най-ниските постижения по четене, математика и природни науки сред всички държави от ЕС. От 28 държави нашите деца са с най-ниски постижения. А да не забравяме, че резултатите от PISA регистрираха през 2014 г., че близо 40 на сто от 15- и 16-годишните ученици в България са функционално неграмотни, тъй като не са в състояние да разбират и анализират онова, което са прочели, а около 44 на сто от гимназистите са функционално неграмотни по математика, тъй като не могат да направят елементарни сметки и изчисления. А и защото от няколко дни дружно се смеем на образователния министър за „четвъртокласниците на Орешарски“, да вметна, че тези ученици с резултатите от PISA вчера са тези с ниските резултати на матурите днес и с ниските резултати на изпитите утре.
А като сме заговорили за статистика, данни и изследвания, то в това на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие страната традиционно попада в групата на държавите с най-големи проблеми не само в качеството на придобиваните знания, но и в практическата им употреба. При подобно развитие не е учудващо, че броят на функционално неграмотните българи става все по-голям.
От първи август тази година влиза новият Закон за предучилищното и училищното образование. И всички институции, ангажирани с темата за образованието, категорично твърдят, че това ще даде нов тласък на реформата в сферата. И докато дружно се заблуждаваме, че това е така и проблеми няма, на онези стари чинове, на онези стари столове стоят нашите деца. Онези деца, върху които също толкова дружно ще прехвърлим отговорността за тази държава. И ще бъдем щастливи, ако резултатът е добър 4.
сп. Икономист
Be the first to comment