Социалната мрежа – истинският победител на изборите в Италия

"Политическата ситуация в Италия е трудна, но не сериозна". Така преди около шестдесет години Eнио Флаяно, разобличаващ писател и журналист, описа трицветния сценарий. Направената тогава снимка все още не е пожълтяла, а Италия стои  на едно и също място: „трудно, но не сериозно”.
Последните политически избори през пролетта на тази година не донесоха на страната ясен резултат.
За една шепа гласове ляво-центристката коалиция, която включва  Демократическата партия, заедно с остатъци от бившата комунистическа левица, спечели, без да победи.  Без да получи стабилно мнозинство в двете камари на парламента, което би й позволило да състави правителство.
На второто стъпало на подиума изостана с няколко хиляди избирателни бюлетини либералното обединение на бившия премиер Силвио Берлускони.
Но истинският победител на изборите беше Бепе Грило. Добре известен италиански комик, който, възползвайки се от социалната мрежа, създаде едно политическо движение (Движението 5 звезди) и успя да събере близо 25 процента от гласовете. Първа партия в страната, от числена гледна точка. Но от политическа гледна точка това  е едно обединение извън римските игри, барикадирано зад противоречиви позиции спрямо всички останали сили в парламента и следователно, извън надпреварата за създаването на правителство.
Пътят за излизане от задънената улица беше посочен от възрастния и току що преизбран президент на Републиката Джорджо Наполитано – правителство на "широки съглашения", подобно на германската Кoalition Grobe. Но Италия, за щастие, не е Германия. Център-дясно и център-ляво, двете обединения, които в продължение на повече от двадесет години са се борили яростно с удари под кръста, да бъдат заедно в правителство на националното единство, начело с премиера Енрико Лета. Смел експеримент, който в много отношения е резултат на провал. Безпрецедентната икономическа криза, високата безработица и държавният дълг са най-важните въпроси на масата на Министерски съвет. Предшествани само от едно – данъчното облагане. Предишното правителство, експертно, ръководено от Maрио Moнти, увеличи по експоненциален начин данъците. С данъци по-високи от 50 процента беше осакатена икономиката и убито производството. Резултатът  – рецесия, каквато в Италия не е виждана от времето след войната.
Консервативната коалиция, стояща винаги близо до интересите на средната класа и на предприемачите, се бори чрез своите министри и изпълнителната власт да се премахне данъкът върху първoто жилище и да не се повишава ДДС. Условието на  дясноцентристите за формиране на правителство беше незабавното преразглеждане на данъчния режим. Но Демократическата партия  е като стена по въпроса.
Данъкът върху добавената стойност е общ данък върху потреблението, който през есента би трябвало от 21 да стане 22 процента. Увеличение, което може да стане надгробен камък върху потреблението. Поредната скандална такса, която ще се превърне в бумеранг, какъвто беше случеят с увеличаването на акциза върху течните горива. Този феномен се нарича "ефект на Лафер" , от името на американския икономист, който го представи за първи път. Съществува, според Лафер, праг на облагането, след който приходът от данъци намалява. С други думи: ако се увеличат данъците върху хляба, няма да се увеличат по същия начин приходите в хазната на държавата. Защото, най-вероятно покупката на хляб ще намалее.
Възелът ДДС и ребусът Данък върху първо жилище рискуват  да се превърнат в подводната скала, която ще потопи правителството на Лета, отвеждайки отново италианците на избори. Които, без промяна на изборния закон, може отново да доведат до неясни резултати.
Проблемът на италианските правителства остава само един: неспособността да вземат решения и да се действа. По време на криза се възнаграждава скоростта, с която се намира път за изход. Но сега Италия прилича на автобус, движещ се с висока скорост срещу една пропаст, докато всички говорят за дреболии на водача. Синдикатите, левицата, предприемачите и отделни групи трябва да защитават жизнено важните интереси. Докато в страната няма силна изпълнителна власт, кормилото ще се управлява от теченията. Трябва силно правителство, което да отговаря на изискванията на публичните разходи, да намалява данъците, стимулира бизнеса и което да сложи ръка, веднаж завинаги, на Конституцията. Един документ отпреди седемдесет години, стар и претрупан, който обездвижва страната, вече отслабена от подвижните пясъци на икономическа криза.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.