Пустотата след протеста

Протестите заглъхнаха. Първият сняг затрупа палатковия лагер пред НС и от него останаха само парцали, овесени върху смазано метално скеле. Неформалните говорители на недоволството напуснаха улиците и се преместиха в къде по-комфортните и топли тв студиа, откъдето скоро ще се стопят като първия сняг, за да грабнат отново виртуалните микрофони. Създадените по време на шествията по софийските улици сайтове вероятно ще преглътнат или поизчистят пропагандно-възпитателния тон, за да се трансформират в опозиционни медии с надеждата един ден да станат официози на новата власт. Мрежовите организации, които опитаха да институционализират „гласа“ на недоволните, вероятно ще се замразят до следващия път, когато някой ще има нужда от логистичната им подкрепа. Онези от хората, които демонстрираха с чисто сърце и не желаеха да бъдат обяздвани от определени политически кръгове, ще емигрират в социалните мрежи или ще се върнат към блоготворчеството, което последните шест месеца протести въздигнаха до професия. Студентите-окупантни ще се върнат в аудиториите, за да слушат и усвояват знания, макар да е очевидно, че медийното внимание към тях да им е в пъти по-интересно. Техните преподаватели, които се осмелиха да възразят срещу веригите, с които бяха залостени входовете на Алма матер, няма да говорят пред празни зали. Колегите им, които подкрепяха окупацията, няма да имат повече слушатели от обикновено за академичните дисциплини, в които са наистина вещи. NGO-тата ще продължат да пишат проекти, за да кандидатстват пред американски и други фондове, ще си взимат траншовете и ще чакат кротко следваща мобилизация по важна обществена тема. Артистичният дух, който витаеше по площадите от лятото, ще бъде заменен от обичайния шум и ритъм на града.
Но в цялата тази картина на липси, които ще налегнат дори критиците на протеста, се отваря една голяма, видима отвсякъде пустота. Протестите, въпреки че взимаха разнообразни форми, създадоха дори вестник, си останаха без идея, не откриха своя лидер и потънаха в блатото на условното гражданство. Самоубиха се. Защото, без да се лъжем, ако идея съществуваше, тя щеше да остави някакъв знак, който снегът да не затрупа. Обществото постепенно се успокоява, споменът за протестите няма да избледнее, но каква алтернатива предложиха те. Към коя спасителна идея да посегнат избирателите, когато следващия път се наложи да правят своя избор пред урните. На коя личност да заложат хората, която да олицетвори тази промяна. По тези въпроси протестът или това, което е останало от него, оглушително мълчи.
Разбира се, на всяка теза има контратеза, и някои от подкрепящите шествията без идея, биха възразили, че виковете „Оставка“ са мобилизирали невиждана гражданска енергия. Да, така е. В определени моменти и преди протестът да си разпише молбата за лятна ваканция, софийските улици видяха шествия, измерими само с тези през 90-те. Но енергията на хората, които бяхме по площадите през 90-те, бе усвоена, канализирана, целенасочена. А не разпиляна, преформатирана в пърформаси, смачкана от вехти лозунги и заклинания срещу режим, който отдавна не съществува. Затова шествията през 96-7-ма бяха ус-пеш-ни. И не във всички остави усещането, че са били използвани само за ролята на пешки… До един определен момент почти всички, които тогава връчиха властта в ръцете на СДС, вярваха, че се касае за действителна промяна, а не за подмяна. Нищо, че времето безмилостно ги опроверга. А някои все още не могат да се отърсят от шока и огорчението от бруталната подмяна на декларираните от тогавашните демократи ценности. 
Гражданска енергия имаше не само през 90-те, а и съвсем скоро. Преди митинга на управляващата коалиция на Орлов мост, мястото бе знаково за протестите срещу някои от политиките на ГЕРБ. Колкото пъти зелени младежи спираха движението по главната пътна артерия на София, толкова пъти властта се съобрази с техните искания. Тоест, и тогавашните протести бяха ус-пеш-ни. Те постигнаха целите си, въпреки че нямаха говорители. Спряха ГМО, строежа на лифтове на Витоша и прочие… И могат да бъдат поздравени за това. Какви и колко дивиденти са получили след това някои зелени фондации е съвсем отделен въпрос. А и искрено протестиращият не държи сметка на явните или скрити свои лидери, а само на тези, от които зависи взимането на решения… Тоест, на властта. По-късно зелените се постараха да опаковат своите улични блокади като недоволство срещу ГЕРБ, но това не попречи на последните да бъдат първа политическа сила на последния парламентарен вот. Което е сериозен удар върху самочувствието на гражданите, които са си мислели, че подкрепяйки кауза за борчета, плажове и делфини, всъщност са скачали срещу управляващите. Днес е възможно някои от тях все още да се заблуждават за последното… Но разпределението на силите в НС веднага ще ги опровергае… Там зелените, например, липсват. А също и старите сини.
Гражданска енергия имаше и през зимата. И нейният резултат не се различава съществено от този, постигнат от зелените. Може би е време политолозите най-сетне да преглътнат своите политически пристрастия и обяснят как се получава така, че при демокрацията почти винаги протестите рискуват да създадат популисти или утвърдят властта на популиста…
Дори настоящото управление, което демонстрира завидни нерви и търпение, не е застраховано. Напротив, то има най-голям интерес да обещава именно сега. Защото „алтернативата“, която протестите създаде, са другите популисти. От шествията се възползват тези, които шестващите мразят. И рискът да се повтори зеленият театър от Орлов мост е двоен. Новите популисти ще вземат толкова гласове, колкото са им необходими за НС, а навън ще останат тези, които иначе се гордеят с „правилно“ усвоената гражданска енергия.
За да се запали огън не е необходима само клечка кибрит. Трябва да има готови да прегорят. СДС прегоряха веднъж. Алтернатива след 97-ма, подобна на тяхната, няма. Идея пък още по-малко. Претоплената PR-манджа също няма да свърши работа, както вече се  разбра.
Тогава? Лошото е, че липсва кой да отговори…
Кой?

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.