За това пътуване предварително си бях поръчал вегетарианско меню. Не за друго, а заради конспирацията. Всичко е конспирация, разбира се! Така никога няма да ме помислят за хищен балкански хомофоб и закоравял некултурен немарксист-рецидивист. Разчитам само на това, макар че рискът е голям, понеже джендъри дебнат отвред!
Обаче в този случай се оказвам прав!
Те нищо не подозират! Ето как се случи всичко!
За мен вегетарианско, казвам на стюардесите, за да чуя от собствените си уста, че наистина съм си поръчал вегетарианско. Дамите кимат с респект. Гледат ме с много повече уважение от друг път, честна дума!
“Your veg, sir! – зеленчуците ви, сър!”
(Наистина съм си поръчал зеленчуци!).
Thank you very much indeed, благодаря ви много и прочее – отговарям и си мисля – Шсе научите вие! Обхваща ме внезапно и много силно социално високомерие, на което не се съпротивлявам. Хайде де, нека па веднъж и ние така! Кво само шни мачкат!
Дъвча важно и бавно, понеже е здравословно и малко. Освен това си мисля, че всички само мен ме гледат. Не, не бързайте да се подсмихвате! Не е важно дали е истина, важно е аз кво си мисля! Ако си помисля, че съм самолет значи съм самолет! Който се съмнява, той се разкрива като самолетофоб и шго дам на съд и още на два-три hellзинкски комитета. Къде е тръгнал тоя байно! Шму се види тесен окръга, както казваше Кирил Господинов в “Момчето си отива”.
Свършва бързо. Сандвичето. Иначе високомерието продължава, то винаги е по-дълготрайно. Поглеждам надменно ординарните месоядци наоколо – продължават виновно да дъвчат големите си порции пилешко. Не издържам на гледката – просто си съсипват здравето тези клетници! Пилешкото е пълно с хормони като едното нищо, значи присъствам на масово ритуално самоубийство! Чувствам се като човек, който никога в живота си не е преяждал с кървавица с кисело зеле! (Как съм могъл?!)
Сега гледам този апокалипсис с пилешко край мен и не разбирам. Защо си го причинявате, клети месоядци?!
Как защо?! Заради пустата лакомия и необразованост! Иде ми да изтръгна една-две порции от ръцете на тези безумци и да спася живота им, но не знам дали ще ме разберат правилно. Едва ли. Освен това, ние, вегетарианците си имаме по-важни задачи, напълно непонятни за месоядците. Честно, от един ден съм вегетарианец, а вече се усещам съвсем друг човек! Някак си извисен!
Чувствам се безмилостно горд и напълно гладен. Няма жив бозайник на света, способен да не е гладен след това нещо, което изядох. Ако това е верният глагол. По-верният е – помирисах.
Мое съм гладен, верно, ма то това не се вижда – това си го знам само аз. Вече и вие, ма не го казвайте на никого!
“От глад умри, но гъзар бъди”!
Пускам си един прекрасен френски дует – Carrousel и слушам десетина пъти Aussi simple que ca” и се чувствам напълно нестереотипно, влизайки в САЩ на борда на немския “Луфтханза”. Целта е постигната! Никой не ме усети! Даже ни се усмихваха!
Никой не мое се сети, че един сущий Лев балканский влиза да помогне на все още страдащите под остатъчен киларизъм американски братя!
Here I am, my dear fellows!
Да живее свободна България!:-)
Да живее свободна Америка!:-)
Да живее свободата!
To be continued…
Be the first to comment