Преходът втора употреба

Първи дубъл. 1989-1990 г. Студенти от най-старото висше учебно заведение в България окупират аудиториите и настояват за ново начало. Кабинетът на Андрей Луканов подава оставка и открива пътя на демократите към властта.
Втори дубъл. 1996 – 1997 г. Студенти от най-старото висше учебно заведение в България окупират  аудиториите и настояват за ново начало. Управляващите от БСП отказват да съставят нов кабинет и откриват пътя на демократите към властта. 
Трети дубъл. 2013 г. Студенти от най-старото висше учебно заведение в България окупират аудиториите. Настояват за ново начало. Демократите очакват повикване за властта.
В почивката между баталните сцени, в чийто декор присъстват вериги, брадати младежи с камуфлажни шапки, гръмки плакати и изрисувани чаршафи, а също и мними или не чак дотам провокатори, тук-там банани, а накрая и бръснати глави, по площадите се организират концерти, шествия, пърформанси, пък дори и молебени. Медиите следват тези картини отблизо, показват процесите отвътре и отвън, отляво и отдясно. Раждат се романтични истории, драматични истории, истории за чест, за достойнство, за свобода. Цветовете са контрастни, тонът екзалтиран, пламъците в очите и на едните, и на другите се разгарят, а очакването е, че в общия огън ще изгорятвсички, направени досега, грешки. Студентите, три пъти поред, очакват маските да паднат, картите да се свалят и да се започне начисто.
Май на Айнщайн принадлежаха думите, че глупостта това е да правиш едно и също нещо по няколко пъти и да очакваш различен резултат. Кой от академичната общност днес, 24 години след първата и 16 години след втората окупация, би се наел да го опровергае?
Проблемът със стачките на студентите, а и на опита за възраждане на 10-ти ноември като преломна, този път за последно дата, обаче не е в участниците. Повечето от тях са по площадите и зад веригите в аудиториите, защото искрено вярват, че могат да променят света. Всяка младост се надява на същото и само глупак би се осмелил да застане на пътя й. 
Проблемът е, че за разлика от 1989-1990 г., а и по-късно през 1996-1997 г., участниците в събитията от последните месеци не се сещат да сменят декорите. А и криминале, в което за трети път трябва да се правиш, че не знаеш кой е убиецът, писва. То е толкова избледняло в онова синьо, в което потрепват старите ленти, че салонът и в края на прожекцията ще се окаже празен.
Защо?
В първата серия от филма всички, не само студентите, бяха идеалисти. Те имаха мечти, имаха енергия, която години наред бе задушавана под тоталитарния похлупак. Всички вярвахме, че след като режимът падне, всичко, от което бяхме лишавани ще стане достъпно и постижимо. В това число влизаха нови лица и многопартийна система, частна инициатива и възможност за пътуване. Но никой от нас не очакваше, че този чист порив може толкова брутално да бъде експлоатиран.
Още преди да се проведат първите демократични избори задкулисието на стария режим вече бе разписало развоя, а дори и развръзката до втората серия. От полезрението на хората изчезнаха, сякаш за една нощ, външно-търговските дружества, в предприятията бяха монтирани директори, които да ги източват, в банките бяха спуснати финансисти, които да ги сринат. И докато хората се надяваха, че все нещо от баницата ще остане и за тях, магазините зейнаха празни. Дойде първата емигрантска вълна. От социализма бяхме излезли богати на мечти, но с продънени джобове. Говореше се, че един тайнствен кръг управлява държавата. Кръгът на ченгетата. И тогава се появиха студентите. Те бяха авангард на недоволството. И всички погледи се обърнаха към тях. Правителството на Андрей Луканов падна.
Дойде демокрацията.
Но заложеното от идеолозите на прехода нямаше как да бъде спряно. Само няколко години по-късно хората осъзнаха, че има нещо по-страшно дори от глада. Задкулисието не спря сектите, финансовите пирамиди, престъпността. И те като че ли бяха управлявани от хората зад кадър с една единствена цел. Да отклонят вниманието, да деморализират, да сринат ценностите. Последва втора вълна на емиграция. А после дойде и най-големият шок на прехода – хиперинфлацията. Дотогава мислехме, че сме бедни, но никой не очакваше, че можем да бъдем просяци. В касичката на държавата БНБ бяха останали толкова пари, че можеха да се преброят на ръка. Тогава някой каза, че кризата се дирижира от тайнствен кръг, гравитиращ около политическата управляваща олигархия. Нарекоха този кръг Орион. Тогава студентите изригнаха за втори път. Имаше шествия и блокади, обсада на парламента, огньове по кръстовищата. Имаше герои и антигерои. Правителството на Жан Виденов падна.
И за втори път дойде демокрацията.
Тя трябваше да събере разпиляното, да залепи счупеното, да създаде новото. И започна да продава, за да напълни касичката. Надеждата, че ще се появи средна класа отново пламна. На тезгяха се сложиха предприятията, от които бавно в хазната започнаха да се процеждат пари. Щом държавата е добре, си мислеха хората търпеливо, то един ден това ще стигне и до нас. Отворихме широко врати за чуждестранните инвеститори. Но отново се появи съмнение. Един нов тайнствен кръг управляваше държавата. Нарекоха го Олимп. Край него задкулисието монтира сателити, които в края на този епизод се оказаха крупни собственици, а някои от тях и медийни магнати.
Тогава дойдоха поредните логични избори.
И един човек обеща нов морал и едни 800 дни. Демокрацията най-сетне бе дошла. Монтираните от задкулисието демократи бяха изтикани в ъгъла. Страстите като че ли спаднаха, заговори се за просперитет, един външен министър се разплака на рамото на своя премиер. НАТО и ЕС се виждаха с невъоръжено око. Започна кариерата на един бъдещ капиталист и медиен магнат.
Студентите окупатори от последния месец, а и всички, които протестираха последните 100 и повече дни си спомнят добре какво се случи след това…
24 г. по-късно на политическия терен няма нов играч.
На резервната скамейка стоят само познатите от прехода лица със старите идеи, вече поизтъркани сценични костюми и пожълтял сценарий.
Студентите окупират най-старото висше учебно заведение.
Всички политологически заклинания и социологически мантри за целия период – невалидни!