Предизвестената смърт на Роженската обсерватория

Националната астрономическа обсерватория "Рожен" ще спре работа до три седмици. Финансовото ни положение е толкова тежко, че не можем да си платим и тока за миналия месец, съобщи преди ден директорът на астрономическия комплекс д-р Никола Петров, цитиран от bTv. Ученият допълни, че до края на ноември телескопите и цялото техническо оборудване ще бъдат консервирани.

По-лошото е, че не се знае какво ще се включи впоследствие, казва Петров. Без електричество и вода специфичното оборудване ще бъде извадено от строя. Възстановяването му по-късно пък би струвало много пари.

В началото на миналата седмица вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков обяви, че държавата няма да спонсорира допълнително обсерваторията, която е част от структурите на БАН. Тогава Симеон Дянков за пореден път заяви, че БАН е независима институция със свой бюджет, който трябва да разпределя и може да финансира приоритетно по-добре работещите си звена. Министърът обаче не отрече, че годишната субсидия от държавата към БАН на практика е замръзнала на малко под 60 млн. лева годишно. Толкова се предвиждат и в гласувания на първо четене републикански проектобюджет за 2013 година. Парите са толкова малко, че редица институти на БАН не могат да плащат дори режийните си разноски, а на учените се налага „доброволно” да излизат в неплатени отпуски.

Мълчанието на институциите

В момента на Националната астрономическа обсерватория в Рожен не й достигат до края на годината 250 000 лева за поддържането на съоръженията и на инфраструктурата, както и за изплащането на заплатите на астрономите. Това съобщи още през октомври на пресконференция в БАН Таню Бонев – директор на Института по астрономия към БАН.  От думите на учения стана ясно, че смъртта на най-модерната обсерватория в България е била заложена още в субсидията за тази година. Бюджетът на обсерваторията за 2012 г. е 692 000 лева, а необходимите средства за относително нормалното й функциониране са 960 000 лева.

Още през октомври беше ясно, че ако правителството не отпусне необходимите 250 000 лева, ще трябва да се премине към "консервация" на обсерваторията, в която има уникална научна апаратура.

Още през август и после през септември директорът на института по астрономия към БАН Таню Бонев е изпратил писма за критичното състояние на обсерваторията до президента, премиера, до министрите на финансите и на образованието, и до областния управител на Смолян.

Отговор получих през август само от администрацията на президента Росен Плевнелиев, в който се "изказва увереност, че останалите получатели на това писмо, които взимат решения от този характер, ще реагират положително и въпросът ще бъде решен", заяви директорът на института. Таню Бонев допълни, че сега в обсерваторията има двама астрономи със заплати от 365 лева, както и едно свободно щатно място. По думите му отпускането на необходимите средства е политическо решение – дали ще се съхрани един научен комплекс, една уникална научна инфраструктура, или ще се дадат тези 250 000 лева за нещо друго.

Астрономът сравни тези средства с парите за по-малко от 100 метра магистрала.

Лудостта да си астроном на Рожен?

В една от книгите на американския писател Кърт Вонегът има запомняща се фраза:

„Не е необходимо да сте луд, за да работите за нас, но все пак помага”!

 В края на миналата година Институтът по астрономия към БАН пусна обява, че търси млад специалист, физик, който да знае 2 чужди езика, да владее четири езика за компютърно програмиране, да умее да работи с програми за изображения срещу брутна заплата от … 364 лева. Той трябваше да работи да живее като отшелник на 10 км от най-близкото населено място, на 1750 м надморска височина, да работи с телескопите и сложната апаратура към тях, да участва в поддръжката, да контактува с медии „денем и нощем”, да запознава гостите с изследванията, да изнася лекции. Тези и други дейности заемат 50 % от времето му, а в останалите 50 % той трябва да се занимава с научна дейност и да публикува най-малко една статия годишно в международни издания.

И човекът се намери!

Ученият, покриващ тези изисквания, вече шест месеца живее и работи в обсерваторията в Рожен. Това е 28-годишният физик и астроном Григор Николов, който е типичен млад човек – слуша рок и алтернативна музика, обича сериала „Стар Трек”.

Това са редове от „антрето” на интервю на колегите от e-vestnik с Григор Николов, публикувано през лятото. Там се казва още, че Григор със сигурност не отговаря на описанието „феодален старец” за учените от БАН, дадено от финансовия министър Дянков. И още от същата публикация:”След всичко което е изрекъл срещу БАН, Симеон Дянков трябва да дойде и да види 28-годишният Григор. Наистина, нашите политици трябва да дойдат в Рожен и да погледнат през телескопа на истината”.

Какво убиват Дянков и компания?

Националната астрономическа обсерватория Рожен е най-големият действащ научен комплекс по астрофизика в Югоизточна Европа. Тя е открита през март 1981 г. и е звено от Института по астрономия към Българската академия на науките. Научният комплекс е разположен в красива местност на билото на планината, близо до връх Рожен в Централните Родопи. Комплексът се състои от няколко сгради – кули, в които са монтирани телескопите, комплекс от жилищни сгради, метеорологичната станция и малкия параклис “Св. Дух”.

Макар че обсерваторията не предлага особени атракции за обикновените туристи, годишно я посещават около 10 000 души. Освен невероятната панорамна гледка от Обсерваторията туристите могат да наблюдават небосклона и звездните тела през 80-тонния телескоп, един от малкото такива телескопи в света от много висок клас, достъпни за обикновените граждани. Комплексът разполага с двуметров телескоп – система Ричи-Кретиен-Куде, 50/70см Шмидт и 60 см Касегрейн телескопи. В обсерваторията, работи изчислителна система за обработка на данните.

Бележка на редактора: Само преди ден вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков разгледа археологически находки в крепостта Урдовиза, след което обяви, че през 2013 г. за археологическата програма "Виа понтика" средствата ще бъдат увеличени двойно и ще бъдат около 30 милиона лева.

Днес, 11 ноември премиерът Бойко Борисов посети Националния археологически музей в София, за да разгледа тракийското находище, намерено в Омуртаговата могила край с. Свещари, Разград. Борисов бе придружаван от министрите Симеон Дянков, Сергей Игнатов и Вежди Рашидов.

Явно българското правителство обича и уважава археологията, но не и астрономията. За „Виа понтика” се дават 30 милиона годишно, а на най-големият астрономически комплекс в Югоизточна Европа не му достигат 250 000 лева, за да не гушне звездите, преди да се превърне в скрап – мир на телескопите му!

Понякога е много трудно да се каже какво са за държавата някакви пари – например 250 000 лева. Но само за сравнение – полетът на премиера Борисов до Албания с двата военно-транспортни самолета „Спартан” струваше 500 000 лева.

Екипът на Komentator.bg напомня, че всеки, който желае да помогне, може да дари средства по сметката на Института по Астрономия:

Дарителска сметка
Институт по Астрономия, НАО-Рожен
Сосиете Женерал Експресбанк
4700 Смолян
Бул. "България" – 56
IBAN: BG94TTBB94003120017759
BIC: TTBBBG22

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.