Нито един държавник не уважи тържествената церемония на историческия хълм Царевец и издигането на националния трибагреник пред почетния строй на възпитаниците на ВВУ “Васил Левски”.
Кметът на Велико Търново прочете поздравителния адрес на президента Плевнелиев, който е на път за Ню-Йорк. Отсъстваха и служебният министър-председател, министрите, дори висшият църковен клир…На официалната трибуна бяха кметът на града Даниел Панов, Великотърновския митрополит Григорий и от политиците – евродепутатът Николай Бареков. И толкова.
Можете ли да си представите на 4 юли – Денят на независимостта на САЩ – президентът Обама да отсъства от Вашингтон, защото е на път за Женева, примерно за форум на СЗО към ООН? Или президентът Путин да натовари кмета на Москва да прочете поздравителен адрес за 9 май, защото пътува за среща на върха в Брюксел? Или дори, че български цар – Борис ІІІ, например – би отсвирил тържествата във Велико Търново, защото… заради каквото и да е?!
Трудно е за представяне, защото е невъзможно да се случи!
Българският Ден на независимостта показа колко независими са един от друг празникът и политиците! Колко различни неща са национален празник и национална предизборна кампания! Колко огромна е пропастта между думи и дела, между днешните български политици и гражданството.
Михаил Миков посрещна днешния празник със съпартийци на Партизанска поляна край Търговище. И оттам поздрави всички българи. А на присъстващите обясни, че “празникът събира хората не само в големите градове, но и на исторически места като тук, на Партизанска поляна”.
Бойко Борисов остана във виртуалния си дом в социалната мрежа. И от “Фейсбук” коментира, че “Денят на независимостта на България е пример за политическа и национална сплотеност, която принуждава останалите сили да се съобразяват с волята на народа”.
Мил пардон, както казваше някога Стефан Продев. В случая Борисов е написал красиви думи, но подредени в невярна, недействителна теза. В най-новата история на България след 1989 година няма пример на политическа сплотеност, поне след приемането ни в ЕС…
В поздравителния си адрес Лютви Местан припомня, че “през 1998 г. по инициатива на парламентарната група на ДПС Народното събрание гласува този ден да бъде вписан в официалния празничния Календар на България; да бъде тържествена еманация на човешкия ни усет за държавност”.
Което е вярно, така както е вярно, че на днешния 22 септември ДПС се отказаха да провеждат предизборна кампания, но не и другите партии, устремили се чрез разединение към сградата, над която стои девизът “Съединението прави силата”. Защото какво друго, ако не разединение, е една предизборна кампания от типа “Произведено в България”?!
Днес се видя, че като цяло, празничните церемонии са възможни и в отсъствието на протоколните лица. Така поне хиляди хора, носещи празника в сърцата си, не бяха принудени да преминават през детектори за оръжие, както се случва на 3 март пред Паметника на незнайния войн в София.
Като че ли е излишно да се питат отсъстващите защо ги няма… Дори и с гръмотевичните думи на Паисий: “О, неразумний и юроде! Поради что се срамиш…”
Честит Ден на независимостта!
във всяка друга държава отсъствието на президента и министър-председателя от тържеството за деня на независимостта би било повод за незабавна оставка. Както стана с Янукович – избира се временен президент, на стария му се казва да си ходи так, където е бил за деня на независимостта. А може би точно това означава подреждането на събитията – показва ни се, от кого сме “независими”.