Понеделнишка изповед

Реем се в бездна от фондове, политики, молове, кариери и развитие на общности и толерантности към общности. Малко време остава за осмисляне на причините и възможните следствия от отстояване на собствената си идентичност, като уникално творение на поколения, род и Родина, които само в собствената си същност могат да бъдат комбинативен фактор за цялостната картина на глобалния свят. Претопяването в хомогенност е излишък на еднородност, която дразни и пробужда нужда от различност. Внимаваме да сме политически коректни и не отстояваме възможността в идентичната си коректност да коригираме трансформациите на света. Процесът на задушаване на уникалното създава универсалното, което по философската си същност се отхвърля от  субективното възприятие и отново се връща към обективната необходимост да се мултиплицира , но във варианти.

В собствената си страна налагаме граници, които  поставят фокуса на медиите върху политиката и реалитата. От екрани ни говорят беззвучно или скучно, в най- лошия случай глупаво и безлично. Няма хъс и идея има целене с европейска и псевдо интелектуална риторика, коя от коя по заблуждаваща и безплодна. От там ни говорят лица, чиято интелектуална мощ не може да се мери нито със съвременните, нито с вече исторически оцелелите личности на културната и духовна същност на страната ни. Духовността изчезна дори от храма и се засмука в книги и творби за фокуса върху собствения аз в пиар- еуфорията на съвремието. Няма вдъхновител, няма обединител, няма лидер. Скромни хора със скромни възможност, никакво величие, никакъв ентусиазъм.

Изборите, начин за легитимиране на законно установени зависимости от служби, посолства, олигарси и тем подобни, и всичко това гарнирано с грижа за хората, които все повече изнемощяват в своята духовна и материална същност не разбирайки този живот има ли друг смисъл освен насъщния и кариерния. Кич. Кич в комуникацията, йерархия, субординация, подчинеността, бюджетите и борбите за правда в заплащането.

Съзидателност базирана на еврофондове, стриктно ограничени в рамките на бежанците, малцинствата, социалното предприемачество, конкурентоспособността, и държавната администрация.  Полет на мисълта затворен в клетката на насоката определена от Европейската Комисия.

Развитие с фондация Америка за България и списание Вагабонт, в което иронично ни казват, че българският патриот вярва в България на три морета и българската азбука.

Образование със съдействието на Министерството на Образованието, което настоява да развием у децата  компетентности. Знанието и неговите измерения остават в книжарницата на рафта при Платон, Аристотел, Хайне, Гьоте, …при Вазов, Ботев…., които компетентните предприемачи на бъдещето ще отчитат като странен факт, който кръговратът не е успял да затрие.

Да се срамувам ли, че не съм компетентна да проумея предприемаческия бюджет на републиката, в който 50 процента от парите са за социални помощи и заплати на администрацията , а останалите 50 за политики, които не мърдат страната от фактологическото и място?

Да съм горда ли , че искам да получим знание за нашата уникалност, което би помогнало да развием и споделим  нашето факторно присъствие?

Или по- добре да остана в здрача на мисловните си съждения, че човешкия род така или иначе върви на някъде в дебалнисарното си от някого материално – духовно измерение, и че България и съвременната ситуация  не предоставя възможност за събуждане на личности пълни със заряд, идеи , готови да кроят процеси и да развиват съвършенства?

Същества – тъжни и безпонятни, впуснати в мелето на битието борещи се за слава  и развиващи посредственост и комплекси за изкуственост … още ли ?

но!…..Волята за вяра, че пелената на манипулацията е горима, че огънят на съзнанието за уникалност е силен, че зависимостта е въпрос на страх от кариерния или летален край, ще надделее над немощния интелект и липсваща идея.