Децата ни не могат да разберат какво четат, 17% от негрмотните ученици са от заможни семейства

Поемаме председателството на ЕС от 1 януари 2018

Българските деветокласници остават най-неграмотни по четене в ЕС. 41% от тях нямат елементарни четивни умения – могат да четат, но не разбират прочетеното и не могат да го приложат в житейска ситуация. 42% от 15-годишните българчета са под критичния минимум знания и умения по математика, а 37.9% са с драстични пропуски в подготовката по природни науки.

В областта на четенето средният резултат на учениците ни е 432 точки – с 4 по-малко от 2012 г., само с 2 повече от 2006 г., но с 61 точки по-ниско от средното за ОИСР, т.е. изоставането на българчетата е с година и половина. 41.5% от деветокласниците ни са функционално неграмотни по четене, т.е. могат да четат и пишат, но не могат да разберат, осмислят и използват в житейска ситуация прочетеното. За сравнение – неграмотните в ОИСР са средно 23.2%. През 2012 г. делът на най-слабите ни ученици по четене е бил 39.4, а през 2006 г. – 40.3%. Деветокласниците ни, постигнали пето и шесто равнище, са едва 3.6% при средно ниво за останалите държави 8.3 на сто.

Това показват резултатите от участието на България в последното издание на едно от най-авторитетните и представителни международни изследвания на грамотността – PISA 2015.

Те просто потвърждават катастрофата в родното образование, известна от предишните издания на изследването. Нещо повече, в две от изследваните области – четене и природни науки, делът на децата под критичния минимум грамотност се увеличава спрямо PISA 2012, вместо да намалява. В допълнение се появяват и други негативни тенденции – например лошо се представят не само децата от социално слаби семейства, но и голяма част от тези, чиито родители са с висок социално-икономически статус.

PISA измерва доколко учениците в края на задължителното си образование са формирали знания и умения, които ще им позволят да се конкурират успешно на трудовия пазар, т.е. доколко наученото ще им помогне да се справят в живота. У нас то се провежда за пети път (включени сме от самото начало от 2000 г. и пропускаме 2003 г.), като акцентът през 2015 г. е върху уменията на 15-годишните младежи по природни науки. 6363 ученици от 180 училища в продължение на 1 час и 20 минути са решавали компютърно базиран тест по математика, четене и природни науки, заменил досегашните тестови хартиени книжки. В допълнение към това, за 50 минути те са отговаряли и на въпросници за семейната среда, мотивацията за учене и други фактори, влияещи на успеха им. Изследването се провежда в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

В основния фокус на изследването – природни науки, българчетата се класират на 45-о място от 72 държави по грамотност. Това включва не просто теорията по природни науки, а уменията за използването й за обясняване и анализиране на природните явления. Средният ни резултат тук е 446 точки, колкото и преди 3 г., докато средното ниво за ОИСР е 493 т. Приема се, че разлика от 40 точки се равнява на една година учене, т.е. българските деветокласници изостават по природни науки с една година от връстниците си по света. Българските експерти твърдят обаче, че е по-точно да се сравняваме с 2006 г., когато акцентът на проучването отново е бил върху природните науки. Според този „оптимистичен“ прочит сега напредваме с 12 точки. Това обаче не променя позицията ни на опашката в ЕС, като след нас са само Румъния и Кипър.

Висок остава делът на деветокласниците ни, които по природни науки са под второ равнище, прието за критичен праг на постиженията. 37.9% от тях са под този минимум, т.е. са функционално неграмотни по физика, химия, биология и география. Преди 3 г. процентът на слабите ни деца бе 36.9, а през 2006 – 42.6%. За сравнение средните нива за ОИСР са 21.2%. Изключително нисък е и процентът на силните ни ученици, които са показали знания по тези предмети, достойни за най-високите пето и шесто равнище – 2.9% (при 3.1% през 2012 г. и 3% през 2006 г.), при средни нива за ОИСР – 7.8%.

По математика средният резултат на учениците ни е 441 точки – с 2 т. повече от 2012 г., с 28 т. повече от 2006, но с 49 точки по-нисък от средния за ОИСР. Тук ни изпреварва дори Румъния, като само Кипър от държавите – членки на ЕС, остава след нас. Делът на учениците с най-слаби образователни постижения по математика отново е шокиращо висок – 42%, при средно ниво за 72-те държави – 23.4%. (През 2012 г. делът на „двойкаджиите“ ни по математика е бил 43.8%, а през 2006 – 53.3%). Най-умните ни математици пък са едва 4.4%, при 10.7% ученици, постигнали пето и шесто равнище средно за ОИСР.

Изследването регистрира и още  тенденции. Във всички държави и във всички етапи на изследването досега момичетата са постигали по-високи резултати по четене в сравнение с момчетата. В PISA 2015 нежният пол в държавите от ОИСР средно изпреварва силния пол с 27 точки, докато при нас тази разлика е доста по-голяма – 48 т. В сравнение с предходните етапи обаче разликата намалява съществено – с 21 точки спрямо 2012 г. и с 13 точки спрямо 2009 г. Тази наглед положителна тенденция обаче се дължи на друга отрицателна – докато българските момчета леко подобряват представянето си, момичетата го влошават, което според експертите трябва тепърва да се анализира задълбочено.

Прави впечатление, че не важи правилото, че колкото по-ниско образовано е семейството, толкова по-слаби са резултатите на учениците. Действително, у нас социално-икономическият статус влияе на образователните постижения на учениците в доста по-голяма степен, отколкото той има значение средно за останалите държави. В България обаче през м.г. 17% от децата от много високообразовани семейства, с висок социално-икономически профил са под критичния праг – феномен, на който също тепърва ще се търси обяснение.

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.