От морала до „Задави се, бе!“

Само голям майстор на перото може да измисли мелодрама с нотки на трилър, която да прелее в роман на ужасите. Или голям бездарник. Третият вариант е горното да бъде опаковано като политика и да се сервира по телевизията или да се лее щедро и мазно от социалните мрежи. Защото именно това се случи на 14-ти декември – датата, на която едни отбелязваха 6 месеца от началото на протестите, а другите половин година от началото на драматичната си връзка.
Какво всъщност се случи?
В петък експремиерът и лидер на най-голямата опозиционна сила в НС Бойко Борисов заяви от ТВ-екрана, че ГЕРБ и Реформаторският блок са обречени един на друг. „Те ще ни заобичат“, заяви силният в сложните отношения между представени и непредставени в парламента. Само няколко часа след като доминиращият във връзката прати любовното си послание към по-малките и беззащитни опозиционери, един от последните отвърна на закачката от друго ТВ-студио. Като истинска непристъпна принцеса от високата си готическа кула Радан Кънев, лице на реформаторите и лидер на ДСБ, заяви, че сърцето му е заето.
Ако горното бе бразилски сериал в този момент бабите пред екраните вече трябваше да намокрят със сълзи копринените си кърпички.
Но, уви, това не е сериал. А практика в българския политически живот, език, обноски. Вероятно лидерите на партиите си мислят, че не особено остроумните им закачки се харесват на публиките, които и ако се вярва на тв-рейтингите търсят пикантното, разголващото, пошлото. А възможно е да са си просто такива. Хора, за които политиката от пространство за дебат върху проблемите на хората да се е превърнала в цирков манеж за нереализирания им, определено доста скромен, артистичен талант на клоуни.
Само седмица по-рано речникът на реформаторите бе съвсем различен, хладно овладян, без намек от капризно тропване с краче. На своя сбирка миналия уикенд партиите от Реформаторския блок се зарекоха, че не искат да бъдат популярна, нито пък известна, а народна партия. „Дясното е социално и народно“, рекоха те и вероятно са предизвикали поне една тахикардична криза в гърдите на сините шамани на прехода, а и на професионалните политолози. Последните обаче все още странно мълчат. Ако в този сериал пък имаше режисьор на реплика от този сорт той вероятно щеше да се плесне по челото и да попита „Откога?“…
Но да оставим настрана популистките послания на реформаторите, които се създават с една единствена цел – властта или поне едно малко парченце от нея.
И да се върнем отново на техния език. На същата сбирка друг един от лидерите на реформаторите Божидар Лукарски каза буквално следното „Реформаторският блок сме решени да бъдем заедно и да се борим срещу злото.“
И наистина като в сериал, в който зрителите с притаен дъх очакват появата на лошия герой, той се появи едва няколко дена по-късно. На 14-ти февруари, пардон, на 14-ти декември, само нощ след взаимните обяснения в любов-нелюбов, студентите посочиха кое е злото.
И харизматичното се превърна в демонично.
Ранобудните не само се разхождаха с факли в столицата, сякаш са в Нюрнберг през 30-те години на миналия век, а решиха да вземат заложник в лицето на вътрешния министър. „Задави се, бе!“, крещяха пред стъклата на софийско заведение онези, които претендират с висок морал, настояват за спазване на демократичните норми и вярват, че те са носителите на действителната промяна. А това, трябва да отбележим, е „прогрес“ в тяхното пък разбиране за водене на дебат. В началото започнаха с вериги, преминаха през доноси, канят се да привикват държавници на изпит, палеха факли, а накрая вероятно ще завършат с аутодафета. А за последното вече има намеци. Хора с определено десни убеждения не веднъж вече призоваваха от телевизионните екрани, а и социалните мрежи, да се бойкотират тези или онези магазини, марки, вестници… А от подобни призиви до кладите крачката е къса. Нещо повече, същите тези с революционни си плам в очите един ден като нищо могат да се превърнат в прокурори и съдии в, явно много лелеяния от тях, нов Народен съд.
Разбира се, в политическото блато на празнословието са потънали не само лидерите на несъстоялата се обединена опозиция. Парламентът буквално съска, когато на трибуната се качи определена дама, депутат от ГЕРБ и бивш министър. Друга пък дама реди поетични трели за Мая Манолова в стил късна соц.-естрада в конкурс за „Златен ритон“. Трети пък господин, също депутат, използва парламентарната трибуна, за да провокира въображението на зрителите с картини, в които негова колега е обрисувана с палка и камшик.
И публиката се смее през сълзи. Една част от нея действително се превива от смях. А другата и с право се чувства погнусена, защото в държава, в която дясното иска да е социално, опозицията е деструктивна вътре и вън от НС. И проблемите на хората наистина са им последна грижа.
Но дори в любовните трагедии от Боливуд не могат да се сетят да пресолят манджата с фашизирани шествия. Истинската задача на политиците е освен да изграждат доверие, но и да пазят държавността, да възпрат своите симпатизанти, когато последните се радикализират. За подобни прояви на футболни мачове управата на футболните клубове се глобява. Тук няма кой да глоби политиците за призиви към насилие, директни или индиректни.
Но политици, които мълчаливо одобряват поведение като това на студентите, и предпочитат глупавите любовни закачки вместо дебати за политики по същество, получават червен картон.
Рано или късно. Дано да е преди аутодафето.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.