От мечтата за обединена Европа до разпада на еврото

Борсов посредник съм в Лондонското Сити от двадесет години, като в началото търгувах с първите италиански ценни книжа, издадени в екю, след това с различни видове италиански ценни книжа (BTP и CCT) и лихвени суапове в Европа.   Книжата на Италианското правителство през 80-те години на миналия век бележеха двуцифрени печалби, също така заради основната тенденция за високи лихвени нива (САЩ имаха едни добри 20% върху ценните книжа).

Цените на съкровищните облигации бяха доста под средните, дори  и да бяха изкупувани с падеж на 100. Националният спорт на италианските брокери беше да купуват съкровищни облигации и да ги влагат в репо-облигации с падеж, надявайки се с времето цените им да доближат номиналната си стойност. Защото споразуменията за „повторно изкупуване”  са договори, при които продавачът  (обикновено банката) дава определен брой ценни книжа на купувача като е задължен в същото време да закупи отново от същия купувач за цена (обикновено по-висока) и на по-късна, предварително определена дата.

В края на осемдесетте години на миналия век  Министерство на финансите на Италия издаде BTE в eкю и тригодишни BTP, след това CTO (съкровищни бонове) за 6 години с вложена опция „по номинална стойност” за три години. Пазарът за облигации на италианското правителство   нарасна значително  през тези години  благодарение на една платформа (MTS), най-добрата в света, при която участниците в пазара можеха да купуват и продават ценни книжа. Много инвестиционни банки като  Мерил Линч, Морган Стенли, Соломон Брадърс, Сумитомо банк се хвърлиха в този доходоносен бизнес, докато преди те просто вземаха облигации, издадени от Италия като например първите еврооблигации от Аутострада, които стъпиха на пазара на еврооблигации (държавни или парадържавни облигации издадени от Лондонската борса).


Много скоро съмнителни фондове и международната фондова борса добиха сериозен интерес към продуктите, свързани с лирата, като имаха  свой принос към създаването на много работни места извън Италия.  Преди обезценяването и излизането от EMS, Италианското финансово министерство увеличи кривата на приходите с издаването на пет и седем годишни BTP  скоро след като бяха издали десет годишни облигации.

На LIFFE (Лондонска Международна Финансова Фючърсна Борса) беше пуснат в обръщение тримесечният фючърсен продукт, базиран на евролирата, позволявайки покритието на позиции на 3 и 6 месечни депозити. След пробива на EMS през септември 1992 г. и съдбоносният TG в специално издание,  където Баручи и Амато ни обясниха, че сме помогнали на Германия с голяма девалвация (на лицата им имаше триумфални усмивки) лирата загуби първоначално 15% достигайки нива от 900 италиански лири към 1 германска марка. Много корпорации и домакинства бяха взели кредити в екю за да спестят от кредитни вноски при неблагоприятни обстоятелства за разлика от онези, които се бяха доверили, че Италия няма да девалвира валутата си и вярваха, на Националната банка, която крещеше от (рекламите по) покривите „Ние никога…”.
Девалвацията на лирата за един месец прехвърли 60% ,CCT и BTP се сринаха, докато във Финландия, която поднесе изненадата след референдума достигна рекордни нива от 1000%. EMS е фактическият предшественик на Еврото, установявайки твърда система на обменните котировки, която варираше от 2.25% повече или по-малко от централния курс.
Следвайки този пробив маржът беше разширен до плюс или минус 15%. Обаче, след Мексиканската криза от декември 1994г. промяната беше доведена до максимум от 1,220 лири за една марка с вертикален спад на облигациите на Италианското правителство, което междувременно беше видяло издаването на  фючърси с десет годишен падеж на LIFFE годишно BTP.
Тези две кризи, едната от 1992г. и от януари 1995г. са много сходни с последните от 2010г, 2011г. и 2012г. с някои издания на BTP, които на практика нямаха стойност. Когато бях в Мерил Линч през 1990г.  купих блок от 130 милиарда лири с три годишен BTP, които обиколиха ситито, за да бъдат поставен на прилично място с печалба от един милиард лири за пет минути!
Последвалият период беше по-спокоен след като борсови посредници извършиха така нар. операции по събиране като резултат от Маастрихтския договор. При все , че фондовете и борсовите посредници направиха обратното на това, което беше направено през последните три години на непопулярното разпространение на BTP-BUND. Всъщност те купиха BTP, Испанския Бонус, Френския Oats, противно на продажбите на Германските Bunds. Същия тип на така наречените операции по събиране бяха проведени като се използваха деривативи, наречени „суапове на лихвени нива”, които повтаряха до някъде „рисковия профил на BTP без да имат същия кредитен риск.
През 1996г. авторът  разработи европейски криви на лихвените нива за следващите 50 години докато работеше за Едсъм Мичъл при Дойче Банк, Лондон, започвайки от лирата и благодарение на издаването на  договора за нулевия купон издаден от DB с падеж от 30 години. В момента най-дългият BTP беше Ноември 2023г. Със същата методология  ние издадохме 30 годишни криви на германката марка, френския франк и датската крона, позволявайки на банката за която работех (Дойче банк) , превъзходството на пазара на лихвени нива и подпомагайки като резултат Италианското финансово министерство да сложи милиарди евро от BTP на най-големите институционални инвеститори по света.

Инвеститори като Примко, Харвард, Мур Кепитъл, Лонг Търм Кепитъл Партнърс но също и множество от търговски банки бяха пълни с облигации на италианското правителство. По-късно имаше други големи кризи, които засягаха и Италия и нейния пазар като руското просрочване и девалвация през лятото на 1998г., както и Аржентинската криза от декември 2001г. която се отрази на девалвацията и просрочването на Танго облигациите. Общите черти на тези кризи, в Русия и Аржентина, беше загубата на доверие в институциите, които бяха гарантирали . както винаги, че депозитите няма да бъдат засегнати, нямаше да има записи или по-малко от обикновено просрочване по правителствените облигации. 

Забавно е как тези ситуации са повторяеми и ние трябва да си припомним  ядосаните тълпи в Русия и Аржентина, които са драматично подобни на исландските, на кипърските и английските през 2008г., както и  с депозитарите на Западния бряг в САЩ, които за дни загубиха спестявания за цял живот, а също и гръцката криза. 
Истинската настояща опасност за следващите 12 месеца е повтарянето на гръцката драма в Италия, Испания и Португалия, но с много по-голям обхват, тъй като полетът на капиталите от еврото може да бъде най-малко 4000 милиарда за няколко дни и ще причини провал и последваща национализация на банковата система на гореспоменатите държави, конфискувани депозити от различните правителства от около грубо 50% от номиналната стойност. Отчуждаването за неопределен период от време, просрочване на правителствени облигации на страните, които са изложени на по-голям риск като нашите и завръщането на лирата с обменен курс около 5 000 за 1 евро.
Това би бил краят на ерата, започнала през 1957г. с установяването на Европейската общност, краят на мечтата за обединена Европа, прокарана от Валери Жискар Д,Естен и Проди и началото на  силно съживяване на Италия след първоначалния курс на критичен период. Мечтата на бащите-основатели на обединена Европа Жан Моне и Робер Шуман за конкретни действия , които да повлияят сферата на икономическата политика беше да се превъзмогне реалността: с Еврото сме по-зле отколкото преди. 

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.