Новият морал се оказа обикновено пуританство. Продължавам да следя внимателно основните казуси, чрез които се доказва несъстоятелността на днешните времена. И все повече битката извън политическите теми ми напомня на средновековната Реформация – морални пуритани срещу разхайтени псевдоаристократи. В крайна сметка нито едните, нито другите имат историческо предимство – и двете враждуващи групи са деструктивни.
Само си помислете – пиянството и разюзданите сексуални контакти са основните теми на деня. Те са укоримите неща. Няма сблъсък на идеи, има поведенчески сблъсък. Битката не е духовна, а телесна, компрометират се хора чрез изтъкване на физическото им поведение. Дискредитират се опоненти не чрез аргументация, а чрез посочване с пръст. Независимо дали става дума за протести-контрапротести, за владици и контравладици, за приятели и неприятели във Фейсбук.
Преминахме окончателно от дебати към ебати*.
*(за пуританите: старобългарски глагол, единствената дума, съществуваща и днес без промяна във формата и значението си)
Be the first to comment