Оставам при теорията

Това, че не пиша често за българската политика, а повече се вълнувам от събитията на Източния фронт ,мисля че е разбираемо. Агресията на Русия срещу Украйна и ислямският тероризъм са огромни предизвикателства пред съвременното човечество и нашата цивилизация. Да бъдеш безразличен спрямо тях означава, че си ампутирал човешкото в себе си. И когато на везните на историята поставим съдбата на човека и съдбата на политици, държави, империи, републики, идеологии, нормално е да застанем на страната на човека и неговия живот. Човешкият живот е висша ценност. Всичко останало е нещо без което може да се преживее. Преживява се и без всекидневно да се ровичкаме в българската политика. Всъщност, моето отношение към нея е неизменно. И то е: когато БСП не управлява, шансовете за хубави дни за демокрацията се увеличават. И обратно – управлява ли БСП, времето се разваля. Останалото са подробности: кой станал или не станал министър, кой подал оставка, какво казал или не казал Борисов. Ако човек няма работа или ако това му е работата, за която му плащат, може цял ден да дрънка по тези въпроси. За мен това е излишно. Защото, както и да управлява сегашната коалиция, теоретично е ясно, че ще управлява по-добре от всяка коалиция, в която участва БСП. Разбира се, това не означава, че не трябва да се критикува едно или друго действие на сегашното правителство. Но трябва да се прави от позицията, че има и по-лошо. А и практиката българска го е доказала. Показателно е, че дори АБВ схвана тази теория и излезе от БСП. Патриотичният фронт – също вдяна. ГЕРБ бяха наясно с тази теория още при създаването си. Партиите от реформаторския блок – също. ДПС , Атака, ББЦ и всички останали партии и партийки, се чудят накъде да кривнат, но както и да се чудят от теорията не могат да избягат – или са с БСП или не са с БСП.
И така: ДА ЖИВЕЕ ТЕОРИЯТА!