Скандалът с продажбата на терен на пъпа на София, върху който са така наречените Царски конюшни, и последвалата оставка на областния управител на София Веселин Пенев отново извади на бял свят вечната тема за заменките. И има защо. Историята с рушащите се сгради, собственост на няколко министерства, разположени на апетитен терен от 7,5 дка, олицетворява криминалния начин на разпореждането с държавна собственост в България. В нея има всичко – подозрения за корупция, съдебна сага и държава, която не може да си защити интереса. Подобен тип сделки периодично поставят въпроса #кой наднича зад продажбите и защо този #кой не е наказан. Затова историята си струва да бъде разказана.
Преди 11 години Асен Гагаузов, министър на регионалното развитие в правителството на тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС, подписва заповед да замени сграда и 16% от терена на бившите Царски конюшни срещу три етажа от частна офис сграда на столичния булевард „Драган Цанков“. Сградата е собственост на варненския бизнесмен Янко Иванов, който година преди заменката е бил изп. директор и шеф на Съвета на директорите на любимата на властта Корпоративна търговска банка. Без проблем заменката, предложена от министъра от квотата на БСП, получава одобрението на правителството с премиер лидерът на БСП Станишев. Сделката се натъква на неочаквано препятствие – оказва се, че докато Гагаузов движи докумeнтацията по заменката, която е започната от предшественика му в предходното правителство „Сакскобургготски“, друг представител на държавата – областният управител от ДПС Росен Владимиров, вече е продал терена, без да уведоми правителството. Купувачът е ливанският бизнесмен Газуан Шараф, който изкупува на смешни цени и общинската гора на Своге, чийто кмет тогава е Емил Иванов от ДПС.
Следват съдебни битки. В края на 2014 г. държавата и Янко Иванов успяват да си върнат собствеността върху въпросния терен. Държавата, оказва се, за кратко – преди два месеца областният управител на София Веселин Пенев, бивш партиен функционер на ДПС, а сега на НПСД, продава на Иванов и останалите 84% от терена. Срещу 650 000 лева или 90 лв. на кв. м. В центъра на София.
Скандалът, изнесен по ирония от БСП, доведе до оставката на областния управител. Трима министри от сегашния кабинет обявиха, че са давали отрицателни становища за евентуална продажба на земята, а премиерът Борисов сезира прокуратурата. Но ще има ли наказания?
По-скоро не, ако се спазва традицията на случилото се по тази сделка досега. Бившият областен управител Росен Владимиров, продал терена без знанието на Министерски съвет, си живее спокойно в Швейцария. Асен Гагаузов, започнал заменката през 2005 г., със сигурност е спазил буквата на закона. Защото е наясно как се прави. Неслучайно той се появи само като свидетел по делото за заменката на резиденцията на Тодор Живков в лесопарка „Липник“ срещу пет апартамента в Русе.
На подсъдимата скамейка през 2012 г. бе изправена само русенската бивша областна управителка Мария Димова, подписала сделката, минала през одобрението и на Гагаузов. Фигурата на частника в сделката – покойният бизнесмен Мишо Бирата, само потвърждава, че никога при заменките няма нищо случайно.
Така че развитието на нещата дава основания да се смята, че след проверките на прокуратурата за сделката с така наречените Царски конюшни оставката на Веселин Пенев ще си остане единственото последствие за него.
Успоредно с този скандал беше осветена още една, меко казано, странна сделка. Дипломатическият клуб в Бояна бе продаден за 8,5 милиона лева на фирма, създадена с капитал от 3 лв. и собственост на трима младежи от скромни семейства със скромни доходи на възраст между 21 и 24 години. Тепърва НАП ще проверява откъде са парите им и се очаква да отговори на въпроса #кой стои зад младите бизнесмени.
Шумът с днешна дата около тези две сделки е повод да се припомнят стотиците други, както и дейността на няколко парламентарни комисии, които не дадоха отговор на въпроса за целесъобразността на големите замени на терени от страна на държавата. Такива отговори не съдържат и белите книги, които по едно време правителствата пишеха, за да обяснят колко са корумпирани предшествениците им.
И докато медийното пространство се затлачва от едни скандали и пропуска други, в дневния ред на Министерския съвет изобилстват имотни въпроси и държавата продължава да прехвърля и да продава собственост. Рискови сделки за потенциални скандали. И докато политиците не докажат, че могат успешно да защитават обществения, а не личния си интерес, е добре да се създаде обществен съвет към Министерския съвет, който да наблюдава тези сделки. Преди да минат за одобрение на заседание на правителството и след това. Такъв пример има вече с Фонда за лечение на деца в чужбина, чиято дейност се контролира от обществен съвет. Трябва да има и гаранции, че в обществения съвет за заменките няма да влизат хора, склонни да прибират рушвети.
Извън злободневния скандал няма отговор на въпроса какво се случва с държавната собственост, когато тя бъде прехвърлена към общините – какви са ползите за бюджета, как се стопанисва или на кого е продадена. А без такъв анализ адекватни решения как да се управлява държавната собственост трудно могат да се вземат. А тя явно е много.




Be the first to comment