Денят на будителите още не може да се наложи като истински празник. В чалгизираното ни общество националния дух е кът, плътското властва над почти всичко. А някога народните будители – най-образованите, интелигентните и позитивно мислещите за времето си люде, са давали всичко, само и само да събудят от петвековен безсъзнателен сън националната свяст у изолираното от света българско население. Част от него се е нагаждало към гръцката общност, защото гърците тогаз са били градско население, а нашата рая – селяни и ратаи. Но е имало и обикновени хорица, дори възрастни българи, които са се определяли като гърци само защото вече са се преместили да живеят от селото си в града. Някои от тях изобщо не са били чували, че има българско четмо и писмо. В църквите богослуженията са били водени единствено на гръцки, неразбираем за простия и неук човечец. Повечето гърчеещите се българи са били и сътрудници на турската полиция,
предавали са своите комити и комитети, а заедно с гръцките владици са преследвали българските свещеници и даскали. Прочетете житието на книжовника Райчо Блъсков, и ще се хванете за сърцето, ако то е все още българско. Дълго време дедите ни са воювали помежду, били разделени „за” и „против” гръцкото църковно иго, което е държало в подчинение оскотелия от безпросветност българин. Така че в края на петвековната ни робия предците ни са имали и трети противник – това е най-страшният им враг – собствената им неграмотност, нецивилизованост, интелектуална и духовна изостаналост, заради която и сега държавата ни не работи като организиран организъм. И поради която сме на опашката сред европейските страни. Нужни ли са ни и днес национално осъзнати просветители? Ако чакаме народът да каже: „Да!”, ще чуем само глухо ръмжене. А може би пак да се повтори всичко: веднъж събуденият, ще се прозее, и пак ще заспи…
О, неразумний!


Be the first to comment