НЦИОМ: 23,9% за ГЕРБ, 17,5% за БСП

Към 15 април регистрираме устойчиви в сравнение с март дялове на  ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака, посочват от НЦИОМ. Няма значима промяна и в разликата между първите две формации – ГЕРБ и БСП. Към 15 април тя възлиза на 6,4%. Данните показват, че сред гласувалите както за ГЕРБ, така и за БСП през 2009 г., има немалко разочаровани от политиката на своите партии. ГЕРБ, обаче, има по-голям резерв от БСП, когато става дума за привличане на вота на бивши избиратели.

ДПС запазва третото място по електорална тежест. Не се променя и електоралната подкрепа за партия Атака. Почти без промяна остава и подкрепата за Движение „България на гражданите”, което дава шансове на тази формация да бъде представена в следващото Народно събрание.

Несъстоялата се коалиция между ДСБ и Съюз „Единство” не повлиява върху електоралната подкрепа за КП „Демократи за силна България и БДФ”.

От година насам няма значима промяна и в електоралния дял на НФСБ.

11% от българите признават, че биха гласували срещу заплащане, а 89% твърдят, че не биха взели пари при никакви обстоятелства. 4,7% от готовите да гласуват срещу заплащане посочват, че биха продали гласа си на всеки, който им плати (това са основно роми и необразовани хора, както и избиратели, които изобщо не биха гласували, ако не им се плати за това). Останалите 6,6% от готовите да продават гласа си твърдят, че биха взели пари само от партията, на която симпатизират. Издледването на НЦИОМ не регистрира зависимост между стандарта на живот на интервюираните и декларираната от тях готовност да гласуват срещу заплащане. В началото на кампанията за парламентарните избори през 2009 г. 9,5% от имащите право на глас българи са заявявали, че биха гласували срещу заплащане.

71% от участвалите в изследването твърдят, че биха подали сигнал, ако станат свидетели на нарушения на изборите. Подобна позиция по-често от останалите заемат високообразованите респонденти, хората със стандарт на живот около и над средния и жителите на градовете областни центрове.

29% от интервюираните не биха сигнализирали, ако станат свидетели на нарушения в изборния ден. Това твърдят предимно нискообразованите, бедните, представителите на етническите малцинства и жителите на малките градове и селата. Именно в тези групи най-често се срещат хора, готови да гласуват срещу заплащане.

————————————————————————-

Паспорт на изследването

Настоящото изследване на НЦИОМ е регулярно планово в рамките на изследователската програма на Центъра и няма външен възложител. Изследването е извършено и финансирано от НЦИОМ и е публикувано на интернет страницата на Народното събрание – http://parliament.bg/ .

Изследването е проведено в периода 10-15 април 2013 г. и е представително за пълнолетното население на страната. По метода на полустандартизираното face-to-face интервю по домовете им са интервюирани 1120 пълнолетни български граждани. Подборът на респондентите в домакинствата е извършен по модифициран метод на Лесли Киш (най-близка рождена дата). Извадката е двустепенна, гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене.

Настоящото изследване на НЦИОМ е осъществено по съпоставими методика на регистрацията и методика на извадката на НЦИОМ от 1990 г. досега.

Изследването регистрира обществено-политически нагласи към периода на провеждането му и няма характер на прогноза за изборните резултати.

Съгласно чл. 137а от Изборния кодекс всички медии, използващи или коментиращи данни от проучването на НЦИОМ, са длъжни да съобщават и информацията, предоставена от Центъра в това каре.