Не си отивай, братле!

По вестник „Сън”

Автор: Алън Шиърър

Агентът на Пол Гаскоин разкри, че бившият футболист отново е започнал да пие и животът му е в сериозна опасност. Газа, който бе изоставен от голяма част от приятелите си, припадна на благотворителна церемония миналия четвъртък, а през уикенда всички го видяха как уринира от балкона на апартамента си. За да се лекува от зависимостите си, той за пореден път постъпи на лечение в клиника. Преди да влезе в нея, той не можа да издържи и изпи последната (засега) бутилка бира от магазинче на летището.

Никога няма да забравя чувството, когато получих телефонно обаждане на сутринта на 27 ноември 2011-а, и дано това да не ми се случи отново. Тогава ми се обадиха, за да ми кажат, че моят голям приятел и бивш съотборник Гари Спийд е мъртъв. Но аз го бях видял предния ден и до днес се питам: "Дали съм забелязал нещо съмнително!?" Истината е, че всичко изглеждаше наред. Той си беше същият Гари. Но какво се е случило по-късно, просто не зная…

Сега не искам да получа същото обаждане и да ми кажат, че друг мой другар – Пол Гаскоин, трагично си е заминал рано от този свят. Разликата е, че при Газа предупрежденията бяха налице. Но тези, които ще побързат да критикуват играч, който имал е всичко, но е загубил всичко, да не бъдат толкова жестоки към него. Защото

Газа наистина опита всичко

за да пребори демоните си. Пътуваше къде ли не, отиде до Америка за дълго лечение, после се премести в Борнемът да търси помощ там. Преди година се срещнахме в един полет до Нюкасъл и с него пътуваше човек, който трябваше да го държи в безопасност от зависимостите му.

За съжаление обаче тази битка, която води Газа сега, е много по-тежка от всяка една, която някога е имал на футболния терен като играч. Онези битки той ги обичаше, носеха му радост, а не мъчение и болка. Онези битки не бяха трудни за Гаскоин, той просто имаше дарбата да се справя с тях. Газа, който всички ние искаме да си спомняме, е футболистът със свежо лице. Хлапето, което обичаше футбола, без стрес, без притеснения, само топката и малко магия покрай нея. За тези, които имат нужда от припомняне какъв талант беше той, просто си помислете какво прави Лео Меси с топката в краката си. Гаскоин имаше техниката на южноамериканец, но в тяло на джорди. В нашата игра той донесе нещо, което никой друг от неговата генерация нямаше. Ако си негов съотборник, както аз бях в националния отбор на Англия, а още повече постът ти да е нападател, ти просто искаш Газа в отбора. А той предлагаше много и извън терена. Турнир като Евро 1996 и пътуванията с Англия могат да имат своята скучна страна. Но не и тогава, когато Газа е наоколо. Той те кара да се отпуснеш, кара те да се засмееш. Но когато ставаше въпрос за футбола му, той винаги го е взимал насериозно. Преди мач той ще се промени и винаги ще извика: „C’mon England!” (Давай, Англия!).

Пол Гаскоин също така е може би най-щедрата личност, която някога съм срещал. Той е готов да направи всичко за всеки. Ако едно младо момче, нервно и изпълнено със страхопочитание, дойде в националния отбор, Газа винаги ще го вземе под крилото си и всичко ще бъде наред.

Разбира се, че в живота му има времена и неща, за които ще съжалява. За всички беше ясно, че за Газа дните след футбола ще бъдат много по-голям проблем, отколкото за нас. Аз бях там в момента, който изглеждаше като началото на пропадането – в Малага тогавашният селекционер на националнияГлен Ходъл му каза, че е изваден от състава за световното първенство във Франция през 1998-а. Чул това, Гаскоин пощуря. Едното нещо, което той обичаше, сега му беше отнето. Да играе футбол на най-високото ниво.

Поглеждайки назад към неговото поведение, алкохолът и пушенето, здравословните му проблеми бяха нещо, което можеше да се очаква. След това, колкото повече светлините на прожекторите почваха да загасват, толкова повече той тръгваше по грешния път. Тежко е. Знам, че ние сме късметлии, добре платени и привилегировани. Но това не те спира да ти липсва толкова много нещо, което са ти отнели. Един ден си на пиедестал, идол си, играеш играта, която обичаш, при това пред хиляди души публика. И на мен това ми липсва. Наистина ми липсва. Но различните хора реагират по различен начин. Аз например имам чудесен живот и по един или друг начин смених онази съблекалня, футболната, за друга такава с работата, на която се наслаждавам като коментатор в предаването Match of the Day. Докато Газа се мъчеше. Докато играеше, футболът беше бариера за всички демони, които го преследваха, но после тази бариера нямаше как да не се вдигне. Лесно е да кажем, че ФА, асоциацията на професионалните футболисти или който и да било е трябвало да му помогне. Но, повярвайте ми, положихме усилия, всички ние положихме усилия. Той ми има телефонния номер и знае, чеможе да ми се обади по всяко време. Това е казус извън футбола, той е болен, той има голям проблем с алкохола и за момент да му дадеш работата с младежкия отбор на Нюкасъл няма как да го накара изведнъж да се почувства по-добре. Той отново трябва да търси помощ, да опита отново и да продължава да опитва. Снимките, които видяхме тази седмица, са тъжни. Но нека да гледаме онези старите, в които той беше лъчезарен. Защото колкото и демоните да са в него,

онзи добър, весел, щедър и обичлив Газа също е тук

и трябва да излезе да се бори отново. Няма да бъде лесно, но той трябва да бръкне дълбоко в себе си и да намери енергията и желанието да го стори.

Може би сега си мисли, че на хората не им пука за него, но бърка. Нещото, което трябва да знае повече от всичко, е, че той е обичан. На цялата нация й пука и ние наистина не искаме да те загубим, братле!