Държавата бе изгубила вече своя смисъл. Делниците, които все още са повече от празниците, преминаваха като вагони, лашнати към тревясала глуха линия. Те бяха пълни с остатъци от живот, предаден за скраб. А глухата линия е самият живот. Звуците от движението се носят протяжно
и остъргват оределите следи от смисъл. Яко е!
Всъщност, вагоните се нижат само по една релса – другата, заедно с остатъците живот бе в тях. Железен цирк, ви казвам, хора!
А някакъв ентусиаст навиваше релсата след тях като парче горена тел.
Направо историческо!
Внезапно се появи еколог и благослови очистената от живот територия.
На главата му зееше огромно кукувиче гнездо! Изтрещял е!
Следваше ден първи
Пресипналата зора застели тесните улички и лениво събра протяжните сенки наоколо. Тя почти догони остатъците от нощен живот. Не беше никак трудно за нея – почти обездвижена човешка плът, този амбалаж на живота се пакетираше в лъскави тенекии и се готвеше да ферментира смисъла на дневната светлина.
Затова твореца бе принуден да започне с кал. Да и вдъхне вяра, да я успокои, да възвърне уменията й и необходимата доза нормалност.
Времето все не му стигаше и затова много неща оставаха някак си окаляни. По това време се изля и пороя от сутрешни блокове – в опит да измие окаляните неща и бая опръска околната нормалност. Информационно е!
Това, което наричаме ден се потопи по задръствания от автомобили, псувни и се разточи из моловете. Отвсякъде се понесе дим, замириса на кафе, заредиха се рецепти за постигане на целите и методики за тяхното измерване. Твореца търпеше сериозна конкуренция още в измислянето на идеите си и творението му полека-лека се изплъзваше от намеренията да отговори на последните хармонизационни намеци, идещи от Съюза на творците. Този ден първи се познаваше от сутринта.
Ден втори
Той започна още през нощта с гюрултии, катастрофи, гонки, малки до средни обири и дефиле от различни стадии на махмурлука. Усещаше се някаква внезапност, заедно с първите сутрешни медийни галъовности.
В този момент ден втори спря. Ден първи бе обжалвал спечелената от ден втори обществена поръчка за продължаване на живота.
Ден трети
Още по тъмно неизвестен съобщи на тел.112 за наличие на нов щам на корупционен грип. С развиделяването бе обявена епидемия във всички области на остатъците от живота. Творецът пък обяви корупционна ваканция за всички неплатежоспособни и изпаднали в несъстоятелност.
В резултат на мерките, ден трети имаше само в някои отдалечени райони на страната, с утвърдена практика по натурална замяна на средства за живот.
Ден четвърти
Търговците го обявиха за имен ден на всички имена – под девиза „Плащаш с живота си сега и получаваш два на оня свят”. В суматохата някои го бяха разбрали като „Пращаш на оня свят двама и живееш сега”. Това определено предизвика оживление и доведе до рязко изостряне на демографския проблем. Твореца вече не смогваше и деня му мина в ленива невъзможност. Сътворените вече надминаваха твореца и сумрака засили още повече дневната им възбуда.
Ден пети
Десетки хиляди кучета се радваха на новичкия си приют. Утрото се изпълваше от радостен лай. Умилението лъщеше навсякъде. Събитието придаде до известна степен човешки облик на живота. Щастието на най-добрият приятел на човека озари повсеместно Родината. На този фон хората изглеждаха поувълчени. Вечерта фондация „Четири лапи” се сля с фондация „На четири крака”.
Ден шести
На този ден нацията отработи ваканцията по повод корупционния грип.
Бяха организирани безброй тимбилдинзи, конференции, практикуми по добри практики, няколко хепънинги, шествие под наслов „Даваш ли, даваш ли, Балканджи Йово…”. Денят завърши с грандиозен тупаник под наслов „Това е България”. Творецът смирено съзерцаваше въодушевлението, а емоциите подреждаха в душата му пъзела на бъдното.
Ден седми
Ще се върна след десет минути.
Снимка: Картина на автора
Доц. Пламен Александров е преподавател в Лесотехническия университет. Автор е на стихосбирки и проза, както и на няколко изложби.


Be the first to comment