Нека за момент се абстрахираме от това, което знаем за Гълъбин Боевски. Както и да отложим във времето по-нататъшните разсъждения дали е виновен за престъплението, заради което получи ефективна присъди в Бразилия!
Забравяме Боевски и се втренчваме с любознателен поглед в летището на София. Там – погледнато формално, но с придържане към фактологията – пристига български гражданин, осъден в приятелска нам държава за трафик на наркотици. Или иначе казано – пристига международен наркотрафикант, който би трябвало да е в затвора, но вече не е; който е поискал и получил от посолството ни временен паспорт, но в МВнР не знаят защо и на какво основание.
Нека повторим – забравяме, че става дума за Боевски и разсъждаваме за неизвестен на обществото международен наркотрафикант, „паднал” от небето право на летище София.
И какво се случва? Наркотрафикантът се качва в едно такси и изчезва в неизвестна посока. А институциите на държавата остават малко изнанадани, поради което започват да се държат като орел, рак и щука.
Няма мистерия около завръщането на Гълъбин Боевски, съобщиха от МВнР. След което на практика потвърдиха, че мистерията е пълна, а Външно министерство не знае все още какви са мотивите на съда. Което, естествено, е суверенно право на бразилските власт. Очаква се подробен доклад по случая от българското посолство. Който пък вероятно ще бъде пратен с пощенски гълъб и ще пристигне за Великден.
Да видим какво знаем по случая вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова.
„Нямахме информация от Министерството на външните работи, че на гражданина очевидно е издаден документ за самоличност, с който той се е прибрал от Бразилия в страната. Учудващо е, че във Външно министерство не е имало информация от Посолството ни в Бразилия. Що се касае до Министерството на правосъдието – нямаме официално никаква роля тук, тъй като нямаме договор за правна помощ със съответната страна. Съдействие не ни е искано и по никакъв начин не е подхождано към нас”, каза Златанова.
Звучи малко мистериозно, но нейсе… Продължаваме с главния прокурор на републиката. Не за друго, а защото вицепремиерът Златанова обяви, че през другата седмица смята да свика една работна група с министъра на външните работи и с главния прокурор, за да направят някакъв механизъм, по който да се действа в подобни случаи.
„Освобождаването на Гълъбин Боевски, както и завръщането му определено се дължи на едностранен акт на бразилските власти, който е съобразен с тяхното законодателство, не е съгласувано с българските власти и е резултат на тяхно решение”. Това каза главният прокурор Сотир Цацаров. След което допълни, че е разговарял и с министъра на правосъдието.
„Мисля, че и от името на госпожа Златанова мога да кажа, че информацията в Министерство на правосъдието е същата, каквато и в прокуратурата”, допълни главният прокурор.
Тогава нека за трети път да припомним, че не говорим за Боевски. Обсъждаме влизането на българска територия на международен наркотрафикант, изтърпяващ присъда в Бразилия.
И намираме мистериозно или неоправдано, или опасно за националната сигурност незнание и липса на информация от страна на сериозни и важни институции. Виждаме мудност и нежелание да се събере необходимата информация. Намираме неоправдана липса на механизъм или правила за взаимодействие в подобни случаи.
Както и похвалното намерение да се свика междуведомствена работна група… още другата седмица…
А какво ли би станало, ако вместо международният наркотрафикант, за който говорим по принцип, на летище София бе кацнал някой друг български гражданин, свързан с „Ал Кайда”, например? Прибран някъде по света, но пуснат и с временен български паспорт?
Отговорът е прост: нямаше да има мистерия, а за действията на предполагаемия терорист би се научило по външни и очевидни за обществото прояви!
Що се отнася до незнанието на институциите – така беше и по времето на задържането на българските медсестри в Либия. Но пък после бе създадена страхотна междуведомствена работна група…




Be the first to comment