
Тези дни си направих труда да изчета доста анализи за КТБ, добър приятел ми прати и файла на книгата на Даниела Иванова и Николай Динев “Войната срещу КТБ”.
Отново ще кажа, че не съм специалист по банковите и финансовите въпроси. Не съм и завистник по отношение на богатите хора.
И след толкова прочетени материали продължавам да смятам, че в момента една сериозна група хора, спечелили от Прехода, привикнали да употребяват Държавата в свой личен, частен и-или корпоративен интерес се мобилизира, отчасти подготвя общественото мнение, а иначе постоянно работи в отговорните институции, обработва (вкл. купува или им напомня кому какво дължат за кариерата си) заемащи ключови постове хора и създава критична маса решаващи фактори, които да наложат на държавата, обществото и гражданите спасяването на КТБ (т.е. на своите собствени ресурси) с обществени средства, с публични финанси, с парите на обикновените данъкоплатци.
Натискът е колосален и успехът им е близо.
Някои оправдават това обобществяване (национализиране) на граждански капитал в личен, частен и-или корпоративен интерес с предпазване от апокалиптични сценарии. Втори – с необходимостта от актуализация на бюджета. Трети – с примери от други, провалени в контрола и позволили да бъдат окрадени от олигархията държави.
Но истината е една – докато обществото мисли за избори, дели се на всякакви партии, партийки и крилца, на русофили и русофоби, рони горчиви сълзи след природните бедствия, срещу него се оформя единен фронт – от олигарси, хора в служебното правителство и президентството, влиятелни политици и видни партийни лидери, банкери и банкстери, бизнесмени, работещи едновременно в бялата, сивата и черната икономика, влиятелни собственици на медии. Техните интереси съвпадат.
Смея да твърдя, че една от най-сериозните и истинските разделителни линии минава в момента именно през позициите, отстоявани по въпроса как да бъде спасена КТБ.
Моята тревога, всъщност, моето убеждение е, че обществото вече е загубило тази битка. Единният фронт срещу него ще промени правилата по време на играта, ще бръкне дълбоко в нашите джобове и в нашите души и ще си реши проблемите с нас. Решението им е взето, сега върви неговото разписване като конкретни стъпки, чрез които ще се отвори пътят за привеждането му в изпълнение като неподлежаща на обжалване присъда.
(Източник: http://nslatinski.org/?q=bg/node/624)
Be the first to comment