На 15 юли 2016 г. една група сред Турските въоръжени сили направи опит за военен преврат. Начело със столицата Анкара и Истанбул в редица градове войници блокираха улиците. Началникът на Генералния щаб на армията беше взет за заложник от превратаджиите. Метежниците обградиха полицейски участъци, мостовете над Босфора, сградата на турската държавна телевизия TRT и затвориха голяма част от пътищата. Президентът Реджеп Ердоган, премиерът Бинали Йълдъръм, както и бившият президент Абдуллах Гюл и бившият премиер Ахмет Давутоглу отправиха призиви към гражданите да защитят демокрацията в страната и те излязоха по улиците, за да застанат с телата си пред танковете, скандирайки „връщайте се в казармите”. Гражданският протест и намесата на полицията в крайна сметка накара превратаджиите да отстъпят. Така превратаджиите, които искаха да окупират властта и да свалят президента Ердоган, го направиха още по-силен. Това пише в анализ за БГНЕС турският журналист Мехмед Юмер. И продължава: Гражданите не се подчиниха на обръщението, прочетено от името на военните по държавната телевизия, а послушаха държавните ръководители и излязоха на площадите. Това поражда два въпроса. Първо, идва ли краят на военните преврати в Турция? Второ, възможно ли е неуспешният опит за преврат на 15 юли да поощри други подобни опити? Вероятността за това зависи от настроенията във военните среди, разбира се. Но след този опит за метеж такова организиране сред военните въобще няма да е лесно. Истината е, че за да се раздели Турция със съмнения от този род там трябва да се нормализира състоянието на демокрацията, човешките права и свободата на словото. Защото анализатори и политолози отдавна говорят и пишат, че в Турция е налице де факто граждански преврат. С други думи, Ердоган, който дойде на власт чрез избори и управлява страната от четиринайсет години насам наложи едноличен режим в Турция. Това особено се засили след събитията в парка „Гези” през 2013 г. И докато продължава едноличният режим на Ердоган, Турция все повече се отдалечава от демократичните ценности, обществото се разделя и поляризира. В резултат на тези политики турското общество бе разделено условно на четири групи – светския елит, който изповядва идеите на Ататюрк; кюрдите; алевитите и консервативно настроените сунити, подкрепящи главно Ердоган и партията му. Разбира се, най-многобройни са привържениците на Ердоган – около 50 на сто, които гласуват за него, но на другата страна на везната стоят още толкова, които изповядват коренно противоположни възгледи. Ако турският президент не промени езика на разделението, противопоставянето между отделните групи ще продължава. Следователно ще се покачва и напрежението вътре в страната. Прогнозите са, че след неуспешния опит за преврат Ердоган ще втвърди още повече политиката си. Впрочем още в първите си изявления той отново хвърли вината върху т.нар „паралелна държава” и турския интелектуалец Фетхуллах Гюлен. Така той до голяма степен отклонява вниманието на обществото върху друг субект, за да не се търси сметка за неговите провали в политиката. От около три години насам медиите в Турция са под тотален контрол и никой не оспорва политиките на властта. А това лиши от критично мислене народните маси, които гласуват за Ердоган. Американската частна разузнавателна и аналитична компания Стратфор пък прогнозира, че след опита за военен преврат в Турция правителството на президента Реджеп Ердоган ще започне репресии срещу въоръжените сили на страната, което ще се отрази
отрицателно върху боеспособността им. Очаква се правителството на Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието да бъдат въвлечени в мащабни репресии срещу въоръжените сили, се посочва в анализа на Стратфор. За Анкара ще стане сложно да използва въоръжените сили като инструмент за осъществяване на политиката и националната си стратегия. Предстоящата чистка сред турските военни ще подкопае бойния дух и сплотеността. Арестите на редица военни командири ще засилят дезорганизацията. Отслабването на армията ще се отрази на това как Турция се справя с актуалните предизвикателства и по-специално борбата със забранената в страната Кюрдска работническа партия (ПКК) или обсъжданата вероятност турската армия да влезе в Сирия. Безпорядъкът в турската армия може да навреди и на другите играчи в района. Стратфор има предвид преди всичко САЩ, които силно зависят от Турция като база за американските въздушни операции. Ердоган и неговите поддръжници, отбелязват изследователите от аналитичната компания, отдавна се опасяваха от възможен военен преврат – в Турция от 60-те години досега са извършени четири. Сега опасност от арест е надвиснала над всеки военнослужещ, който има дори косвено отношение към обвинявания от Анкара за опита за преврат проповедник Фетхуллах Гюлен.



Be the first to comment