Какъв е резултатът от референдумите за АЕЦ по света?

Въпросът за АЕЦ е бил задаван много пъти в историята на ядрената енергетика по света. Дали да се строят ядрени мощности или не са решавали хората в редица държави. Какво реално са постигнали някои от допитванията обобщава „Нова телевизия”.

В Швеция през 80-те години на ХХ век има 6 действащи ядрени реактора и още толкова в строеж. Правителството на скандинавската държава е твърд противник на идеята за допитване до народа. Еколозите логично са на другия фронт. Тежката авария в американската централа „Three Mile Island” обаче променя настроенията на 180 градуса. На 23 март 1980 година шведите се изправят пред сложен въпрос с три възможни отговора.

Първата опция: шестте строящи се реактора да бъдат довършени и с общо 12 мощности държавата да оперира, докато се намери решение за заместването на ядрената енергия с ток от възобновяеми енергийни ресурси. Вторият пункт в бюлетината: държавен и общински монопол върху мощностите и постепенното им закриване в неопределен момент в бъдещето. Третата алтернатива – замразяване на строящите се реактори и в срок от 10 години затваряне на съществуващите. С малка разлика шведите избират втората алтернатива.

Парламентът в Стокхолм се съобразява с обществените нагласи и решава до 2010 година Швеция да е страна без работещи ядрени мощности. Тази 30-годишна забрана обаче поддава. Именно през 2010-та правителството отново обръща палачинката и решава да даде зелена светлина на модерни и безопасни реактори. В момента Швеция разполага с 10 ядрени реактора, които осигуряват 40 на сто от електричеството в страната.

В Швейцария през 1979 година се провежда първото от серия допитвания по въпроса за АЕЦ. Хората гласуват в полза на ядрената енергетика. Същият е резултатът и от следващия референдум през 1984 година. Шест години по-късно хората все пак допускат 10-годишен мораториум върху строежа на нови ядрени мощности. През 2003 година швейцарците отново са проядрено настроени като отхвърлят идеята за закриване на централи и удължаване на приетия вече мораториум. Резултатите изненадват анализаторите, тъй като социологическите проучвания сочат напълно противоположна нагласа. Инвеститорите използват момента и подават няколко заявки за строеж на нови реактори. През 2011 година обаче федералното правителство охлажда проядрените настроения. Спират се всички планове за изграждане на нови мощности, а съществуващите 5 ядрени реактора трябва да бъдат затворени до 2034 година. И още един въпрос тормози швейцарците от кантон Нидвалден. През 1995 година хората трябва да решат дали в селцето Волфеншийсен да се изгради депо за отработено ядрено гориво. Отговорът на местната общност е „НЕ”.

Италианците също имат в историята си редица допитвания на ядрена тема. В края на 1987 година гласоподавателите отхвърлят ядрената програма на страната. Месеци по-късно Парламентът одобрява окончателното ликвидиране на съществуващите тогава три мощности, затворени след инцидента в Чернобил. През лятото на 2011 година правителството на Берлускони прави опит да възобнови използването на ядрена енергия. Следват бурни протести в цялата страна. Лявоцентристката опозиция настоява за референдум и въпреки призивите на Берлускони за бойкот половин Италия отива до урните. Предложенията на Берлускони за „отключване” на ядрената сила са отхвърлени с мнозинство – 95 на сто. След като и последният реактор в Италия угасва през 1990 година, днес Италия е единствената държава в Г8 без собствена ядрена мощност.

На около 30 километра от австрийската столица Виена днес се издига комплексът Цвентендорф. Единствената ядрена централа в света, която е построена, но никога не проработва. Зад този прецедент стои гласът на хората.

Още в края на 60 години автрийците поемат атомната вълна и решават да изградят мащабен ядрен комплекс на брега на река Дунав в градчето Цвентендорф. 700-мегаватовият реактор на едноименната централа се очаква да попълни 10 на сто от енергийните нужди на Австрия.

 През 1976 година правителството хвърля около 2 милиона евро за национална информационна кампания, с която да обясни на населението ползите от ядрената енергетика. Редом с ползите, кампанията отключва и ред въпроси, свързани със сигурността и рисковете. Темата „Цвентендорф” вдига на крак хиляди хора, които не желаят да живеят в сянката на централата. 1977 година е белязана от шумни демонстрации. Скоро следва референдум, а управляващите социалисти са сигурни в победата на атома. Резултатът от допитването е с малък, но решаващ превес на антиядрените настроения. Така през зимата на 1978 година Австрийският парламент гласува с мнозинство за погребването на ядрената енергетика. А изцяло готовата централа в Цвентендорф на стойност 1 милиард евро остава романтичен спомен за някогашните апетити към силата на атома. Днес централата е туристически обект, където всеки би могъл да види на практика как се прави ток чрез ядрен синтез. Площадката е филмов декор и сцена за грандиозни концерти.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.