за картовите плащания към бюджетни организации по ал. 1 и 3 физическите и юридическите лица не заплащат банкови комисиони и такси.
Скритите ПОС терминали
Разрових се из мрежата и намерих доста материали по темата, включително статии от преди 3 години, в които се обяснява, че е масова практика служители да крият от гражданите факта, че разполагат с възможността да платят с карта и без комисионни. Намерих включително и сходни обяснения, че едва ли не повечето хора предпочитали да плащат в брой, тъй като ПОС терминалите ги забавяли. Изглежда за 3 години не се е променило кой знае какво, поне на повечето места. Докато обменях впечатления по темата разбрах, че това продължава да е практика особено в паспортните служби, както и в пътна полиция (включително столичния КАТ). Ако попитате за ПОС терминал ще ви кажат, че има и дори ще разберете, че таксата може да е по-малка от официално обявената, но няма да ви предупредят за тази възможност, нито ще я видите обявена на входа или информационното табло. Разбрах, че все пак има и изключения, напр. паспортната служба на район „Слатина“ в столицата. Изследването ми е базирано само на личен опит и няколко разговора и няма претенции за изчерпателност, но че има някакъв проблем е видно. Дори правителството счита, че е необходимо да се предприемат мерки за „информиране и насърчаване на физическите и юридическите лица за осигурената от тяхна страна възможност за извършване на картови плащания по чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, включително с поставяне на подходящи съобщения на определените за това места (информационни табла и др.), както и на местата, определени за плащане на съответните задължения, и да осигурят извършването на текущ контрол за спазването на тези мерки от съответните служители, определени за работа с инсталираните терминални устройства ПОС“. Това е видно от Решение на Министерския съвет от 28.10.2015 г. Ако разгледате стенограмата от заседанието на правителството от тази дата, ще се запознаете с доста интересни факти, изнесени от министъра на финансите – държавата плаща на банките за тази възможност, а тя почти не се ползва. Министерството на околната среда и водите има три монтирани устройства, има извършени две транзакции за периода от 1 януари 2015 до 30 юни 2015 година. Министерството на земеделието и храните – 45 устройства, 106 транзакции за шестмесечен период. Споменават се и негативните практики от МВР, а министърът на вътрешните работи декларира желание да се бори с тях.
Всичко това ме накара да не подминавам безучастно ситуацията и да подам жалба в МВР. Използвах указанията на сайта на министерството https://www.mvr.bg/priemna.htm и изпратих сигнала чрез електронната поща. Сега очаквам отговор, а защо не и информация за предприети мерки. Мислех да изчакам резултата и тогава да напиша статия, но ми се струва, че колкото по-рано обърна внимание на повече хора да питат за ПОС терминали в институциите и да подават сигнали, когато видят нередности, толкова по-добре. При развитие ще допълня статията.
Продължение от 03.11.2016 г.
Реакцията на областната дирекция беше много бърза. Свързаха се с мен за допълнителна информация още същата седмица, а официален отговор получих след около 10 дни. Обясниха ми, че на цели четири места си пишело, че може да се плаща и на ПОС, а на служителите също било указано да насърчават ползването на терминалите. Факт е, че малко недовиждам, но все си мисля, че щом целево търсих такава информация, а не я намерих, значи нещо не е съвсем както трябва. А служителката със сигурност пращаше гражданите на касата. Този факт не е коментиран в отговора Прилагам отговора на полицията, който носи и допълнителна информация за възможностите за плащане, а също така призовава да се подават сигнали при забелязани нередности. Ако повече хора го правят, тази практика скоро няма да съществува.



Be the first to comment