Дюни

Опасно нещо е вятърът. Днес натрупва купчина пясък тук, а утре я преместил най-спокойно на друго място. Ей така, унесе се , и хоп – тука има,тука няма. Този подвижен крайморски пейзаж придава особен чар в усещането за природа. Все едно движението на вълните преминава в друга форма и продължава по сушата. По друг начин и в друго време. Затова и обитателите на дюните са малко.
Лъкатушещите им очертания създават омаен контраст с опнатия хоризонт на морската шир. Вятърът и водата непрестанно се гонят и когато поспрат уморени, дюните си отдъхват, полегнали на хълбок. Сутрин слънцето се прокрадва над хоризонта и подгонва хладината между тях.
Заедно с деня, дюните бавно се отправят в природния кръговрат под шушукането на вълните и подсвирването на вятъра. Понякога, уморени, те се отдръпват по далече от морето и просват осолените си тела в привидна неподвижност.
Опасен за дюните се оказа и вятърът на промяната. Днес отнесъл няколко дюни тук, а утре на тяхно място довеял бетон. Ей така – от тука има, тука няма. Този неподвижен крайморски пейзаж насажда враждебност в усещането за природа. Все едно витиеватото поведение на бетонобъркачите прорязва в друга форма сушата. По просташки начин и в сегашно време. Малкото обитатели на дюните са погубени безвъзвратно.   
Лъкатушещите им очертания са опнати в бетона за ужас на морската шир. Вятърът и водата  поспират изумени около оголените хълбоци на дюните. Сутрин слънцето се прокрадва  над хоризонта и боязливо опипва студенината на бетона. Заедно с деня, природния кръговрат тъгува за шушукането на вълните и песента на вятъра.
Опасна е тази непредвидима подвижност.