Някаква тиха истерия, невротични, вменени като с психотронно оръжие, страхове витаят наоколо две седмици преди евровота. Политически централи като извънземни контролни бази внушават на подопечните си сателити всевъзможни мантри, които трябва да бъдат ретранслирани до избирателите, за да бъдат последните мотивирани да излязат и гласуват на 25-ти май. И, разбира се, точно като в наръчник за квартален полит.-агитатор хората се поддават на внушенията, подемат гласовете, излъчени от високите кули, по Стругацки, и на свой ред разпръскват заклинания. При третото повторение на обикновено измислената от някой мастит и финансово дотиран политологичен мозък мантра публиките се чувстват почти убедени, че без изборите са обречени.
Гласуваш ли – това е почти обещание за рая. Откажеш ли – прокуден си далеч от прекрасните му градини, пропаднал си, обречен и презрян. Човек, който никога не е наблюдавал нашенските нрави, и случайно попаднал сред кокафонията на нашите политикански, с мирис на кебапчета и топла бира, дебати би си казал, че ние сме най-ангажираното с политика население на земята. Едва ли не дишаме, защото политиците са благоволи да ни разрешат, работим, защото политиците са били благосклонни да ни позволят, обичаме, защото политиците…
Пардон, истината е, че ние мразим, защото политиците имат нужда от това. Защото им е изгодно да има демокрация по принцип…
Историята на психологическата война, защото точно такава се води в момента, е стара, прастара и сбръчкана, но винаги, както се казва в рекламите, работи. По време на операцията „Пустинна буря“ на обкръжените от американците въоръжени иракчани се спускат листовки със следното съдържание „Вие сте обградени! Саддам Хюсеин ви обърна гръб. Той ви остави да умирате. Няма да има нито попълнение, нито подкрепление. Хвърлете оръжието и се присъединете към своите арабски братя в името на мира.“ Езикът е простичък, внушението ясно. На всички отдавна е известно и лицето на мира, което тази пропагандна машина остави след себе си. Не е много симпатично, не е върху гланцирана хартия и не заслепява…
Десетилетия по-рано американска листовка, хвърлена над главите на японците, гласи: „Гарнизонът ще бъде изхвърлен от острова също така неизбежно, както есента сваля листата на дървото кири“… Намеква се, че изходът на битката е един, той е съдбовно предначертан и след него осветлението на театъра на бойните действия угасва…
Противниковите лагери се надпреварват един с друг, всеки се стреми да използва слабостта на другия, да му отмъкне глас в своя полза. Дори това да е на цената на измислен враг. Последният моден писък е, че някой иска да ни отскубне от Европейския съюз. Някакво мазно, невидимо, но мощно чудовище е простряло към нас пипала като клещи и всеки момент ще изтръгне тази територия от Балканите и ще я забоде с карфица като агит.-материал върху картата на Азия, някъде между Урал и Хималаите, ще ни направи роби, ще ни изсмуче силите и ще ни остави да умрем, но преди това ще проговорим на руски, отхвърлени от света, където иначе мирът, ценностите на доброто, прекрасното и сияйно бъдеще ни задавят със своята сладост.
Истината е, че предстоящият вот, ако трябва да използваме простичък и достъпен език, е просто схватка между двете най-големи политически сили. От това коя от двете от тях, плюс сателити, ще излезе победител зависи животът ни тук. Защото българските евродепутати в по-голямата си част, ако не и в преобладаващата, никога не са имали възможност, претенции още по-малко, нито пък ще им се предоставят някога такива, че да повлияят кардинално на политиката на ЕС. И последният пример е с поисканата и частично, а на практика нищожна помощ, за сирийската бежанска вълна. Така че, то е все едно да кажем, че българският домат може да замести френското сирене на трапезата на швейцарски банкер от немско-италиански произход по време на опознавателен туристически тур в горите на потъващите Милдиви.
С присъствието си по брюкселските скамейки родните евродепутати манкират принадлежността ни към актуалния политически съюз и само формално същите защитават ценностите, които ние сме си въобразили, че със своя глас сме ги упълномощили да защитават. ЕС от своя страна, ако трябва поне веднъж да погледнем на историята хладно, не ни приласка, защото толкова настоявахме, а защото бяхме необходима в определен момент пешка. Днес съюзът няма никакво намерение да ни изхвърля или ако щете да ни изпуска, нито да ни толерира чак пък толкова, но и да ни изравнява по стандарт, да ни ухажва и направо да си го кажем, да ни сваля звезди, в които уютно грее пламъкът на благоденствието… Такива парфюмирани или озъбени картини, настроения и внушения се използват само на родна почва и само от родните политици… Всъщност, предстоящият вот ще е просто „глас в пустиня“.
За ЕС ние сме съвършено второстепенни и ако не бяхме нямаше да ни впишат в графата „втора скорост“ и щяхме да сме част от съюза далеч по-рано от 2007-ма. Защо това стана, след като бяхме омаломощени, с изваден като зъб без упойка АЕЦ и напълно парцелиран от монополите пазар, е съвсем отделен въпрос, върху който политологичните централи не смеят да се замислят, защото изводът не може да се скандира по площадите, не носи финансови дивиденти и равносметката няма да е особено приятна… Пък не се и яде. Най-много да се затвърдят внушенията за „добрите“ и „лошите“ олитарси или пък идеологемата за гражданското общество в лицето на протестърите, предвождани, вдъхновявани и морално подкрепяни от „правилни“, „красиви“ и „безпогрешно“ ориентирани „интелектуалци“.
България ще остане част от съюза до момента, в който той се разпадне. Както е било винаги досега. Най-пресният пример е сферата на влияние на СССР, от която изпаднахме не, защото искахме, а защото самият СССР се разглоби, вследствие на финансов фалит. И защото много преди това големите ни бяха разпределили в сянката на неговото влияние. Днес в идеологически план между двата политически съюза няма никаква разлика, просто временно плюсът е наречен минус и обратното. Пък феновете, начело с фанатичните и разпеняване политически тифози нека си крещят…
Както, впрочем, сме в ЕС без никой да ни е питал. Такава е съдбата на малките народи и който си въобразява обратното е или заблуден или приспан от поредната модна радиоточка с „правилни“ говорители. Въпросът, който наивните и все още неприлъстени от двете основни полит.-централи избиратели си задават е далеч по-простичък. Възможно ли е нация, която в преобладаващата си част все още помни пропагандата на двата основни враждуващи лагера – на добрите и лошите преди т. нар. промени, все още да се огъва от толкова прозрачни и плоски провокации. И защо? Кой излъга хората, че е непременно важно да демонстрират своята правилност, сякаш това им дава някакво наистина предимство… Закъде?! Пред кого?!
Истината е, че тези избори, каквото и да се говори за тях, обслужват вътрешнокорпоративните, ако щете, интереси на двата враждуващи политически лагера. Ако последните бяха важни за ЕС тук щяха да се разхождат еврочиновници, а на тях, честно казано, не им пука. Бъдещите евродепутати пък ще легитимират интересите на мнозинството, защото то ще диктува решенията – такива са законите на демокрацията. The winners take it all. Останалите подправки, родната ни политическа чубрица, леща и боб, ще си я ядем ние, много скоро след евровота… Решението за избори на родна почва отново няма да зависи от нас обаче… Предсрочни избори се провеждат само, когато тези, от които изборите зависят са готови да понесат резултатите им. Подготвени са за тях, сготвили са ги, сготвили са ни, не без намесата на пропагадния оливарник…
Предайте се, както пише в една от цитираните по-горе листовки. ЕС не зависи от вас, нито от нас. Дали си на страната на „добрите“ или „лошите“ родни, второстепенни за ЕС герои, няма никакво значение… Винаги досега отношенията ни с големите геополитически играчи е било като между индианец и шериф. И ние не сме шерифът. Няма нужда, тоест от толкова пропагаден пушек, а и никой не отмята плюсчета на небето, убедена съм.
Или някъде плащат, за да развяваме знамена? И срещу колко?



Be the first to comment