Д-р Антон Койчев*: Има три варианта за десницата


Д-р Койчев, защо ДСБ не покани СДС в десния си блок?

Това е въпрос, на който не може да се отговори еднозначно. Аз самият бях твърде неприятно изненадат от първото интервю на новоизбрания лидер на ДСБ Радан Кънев. Не крия, че имам добри впечатления от неговите изяви до момента. Но първото му интервю като лидер беше рецидив на старо заболяване, от което ДСБ не са се излекували. Това е претенцията им да бъдат морални стожери и център за обединение на дясното. Мисля, че тази позиция на фона на протестите и исканията, които се издигат, е неадекватна. Искрено се надявам, че разумът ще надделее и ще поканят най-старата демократична партия на преговори, без да поставят никакви предварителни условия, както много пъти в годините са правили. И, както поради тази позиция, се е поваляло няколко пъти дясното обединение. Ние сме изтървавали няколко изборни цикъла, а сме могли да играем решаваща роля на политическата сцена.


Мислите ли за нов лидер? Очевидно е, че Емил Кабаиванов не среща сериозна обществена подкрепа?

Единственият ни спасителен ход е може би в това. Така ще излезем от състоянието на ступор, в което бяхме попаднали след лошия изборен резултат. Анализът на слабото ни представяне ще бъде направен на предстоящата ни Национална конференция. Ние сме известни с това, че сме партия, която допуска свободни дискусии и ги насърчава. Мислим за нов лидер.


Хората, които сте на протестите, колко варианта виждате за дясното пространство?

Отговорът на този въпрос се съдържа в способността ни да преценим реално ситуацията какво точно искат хората. Ситуацията е динамична. На тези протести виждаме освен стари приятели, с които сме били през годините и едно ново поколение протестиращи, чийто идеи са близки до нашите, но не са емоционално свързани с нашите борби и стремежи през годините. Смятам, че голяма част от тях дават тон на протеста. Не е далеч времето, в което те ще започнат да задават и самия дневен ред на протеста. Т. е, ние участниците в традиционните политически партии, така или иначе ще бъдем принудени да ги следваме и да спазваме техния дневен ред и в това няма нищо странно, нито пък нещо, което трябва да ни плаши. Това е една от малкото изяви на гражданското общество, без да деля протестите на февруарски и юнски, без да имам претенция да правя социален разрез на участниците в протестите. Тя се вижда с просто око. Не е далеч времето, когато тези хора, които сега са на улицата, ще пожелаят и ще съумеят да излъчат нов политически субект, така че тогава ние безвъзвратно ще отидем в историята и няма да има сила, която да ни върне оттам. Те говорят за СДС като за романтика, която е отминала. И аз го разбирам. След като „положихме“ толкова резултатни усилия  от 12 години насам това да се случи, какво друго да очакваме?


При положение, че ДСБ обяви кого прибира за десен блок, нямате много възможности. Ще се насочите ли към по-нормалната част на ГЕРБ, които твърдят, че също са десни?

Този вариант не бива да бъде изключван, защото ние знаем, че в ГЕРБ има нормално мислещи десни хора. С такива хора сме работили конструктивно. Даже считам, че е крайно неуместно да изпуснем тази възможност.

Запознахте ли се с Хартата, която бе подписана от 60 души преди дни?

С изключение на пожелателните формулировки, тази Харта с нищо друго не ме впечатли. А част от хората, които са я подписали, не будят в мен особено голямо уважение. Разбира се, ние живеем в демокрация и всеки има право да подписва всичко и да споделя всичко. Мисля, че ще излизат по-впечатляващи документи тепърва. На мен лично ми е много интересно да чета плакатите на протестиращите и техните послания. В тях има добри находки и добри идеи за политиката. А що се отнася до сформиране на нов политически субект или обединението на старите десни партии, зависи от  скоростта на събитията. Логиката на този процес сега води към обединяване на остатъците от старата десница и изкрастилизиране на нов обект около нея. Това обаче е апостолска работа, защото трябва да започваме отначало. На всички избори през последните години ние изцеждахме носталгичния вот – нищо повече от това. Потънахме в дребни сметки за проценти, депутати и  очаквания, че от нас нещо ще зависи, ако сме балансиращ фактор. Така от сила, която даваше тон на промените в България, ние постепенно се размечтахме за ролята на ДПС – да държим златната акция, а силите не ни стигат дори да бъдем реформаторски коректив. Мисленето ни върху базисния фундамент на това обединение трябва да се промени изцяло. Ние трябва да започнем да излъчваме базисни политики и морални послания.  Хората, които протестират и тези, които следят събитията, трябва да ни припознаят като носители на  модерност, на морал и на начин на правене на политика.

Вие „врите и кипите“ в политиката, макар и да не сте по върховете. Колко време ще е необходим за създаването на един такъв нов десен проект?

Мислехме, че ще имаме година, но се очертават не повече от три-четири месеца.

Ще успеете ли за това време?

Съмнявам се, но поне може да поставим основите на подобен тип сътрудничество.

Вие сте добър лекар. Има ли възможност десницата да бъде реанимирана?


Ако си послужим с медицински термин – от състояние на клинична смърт много трудно се излиза, но не е невъзможно. За целта трябва шокова терапия, както и  пациентът да има съзнание за собственото си състояние и да има сили да се бори. Ако ние нямаме знание за собственото си заболяване, тогава шансовете ни да излезем от него са нулеви.


*Д-р Антон Койчев е главен асистент в Университетската катедра по хирургия в Александровска болница. Член е на Съвета на Директорите на "Пета МБАЛ – София" ЕАД. Член е на СДС.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.