„Продай умността и си купи изумление“ съветва най великият суфи поет. Само тогава ще се вкараш в онова проумяване на необяснимото и неподаващото се на рационално тълкувание. Това и следва да направим предвид непрестанно растящите за ума и сетивата провокации, които съвременността ни предлага. Прелиствам напоследък „Бягство от свободата“ и „Душевно здравото общество“ – само две от книгите на философа – антрополог Ерик Фром в които задълбчено се изследва паноптикумът от въпроси без отговор и ситуации, които превръщат модерния човек в заложник на привидностите и автосугестията, като ответна реакция на пропагандата и масовата култура. Още Платон, като изследовател на доброволно натикалият се в пещерата зрител на театъра на сенките, ни разкрива целия абсурд , неизбежен без съблюдаване на простите закономерности и баланс в природата, космоса и човека осъзнат като част от цялото. Все по големите дози измамно лично величие, уникалност, натъпкана в униформен режим на делник, обаче и подчинена на стаден инстинкт, облечен в недосегаемостта на отделност, преднамерена и издигната в култ ефикасно и последователно, ни запращат все във същата глуха гара. От тук прогресът е величина, несъизмерима с развитието на морала, красотата, доброто, истиността, мъдростта. Неизбежно преди политически избори изскача като лик на политик от билборд един и същи стар въпрос,: Quid prodest ? Кому е изгодно да тънем в невежество?, а то, невежеството е базовият грях от който, както са казали мъдрите древни покълват всички за да избуят мощно в настоящето ни. Печели най-популярният. Най кресливият, онзи, който заглуши аргументите на разума и обикновено тихият шепот на нравствеността, която по стара традиция седи в ъгъла. Демокрацията дава право на всеки да бъде където си пожелае, да ползва всички позволени от закона средства и да не плаща и пукнат грош за моралните предразсъдъци и представите на когото и да било за облика на водач на племето, нацията или дори на дружина ентусиасти в планината. Победителят в условията на демокрация е парадоксален и шокиращ. Той е лауреат на арогантността и маниерността. Колкото по абсурден толкова по добре! Като жена с брада или мъж в рокля с пайети. Като певец, който не може да пее и политик който трудно управлява собствените си емоции камо ли интересите на цяла една няколкомилионна общност. Туристите изгубени в планината. Това ми е най-любимият образ, заговори ли се разпалено и като че ли под хипноза за демокрация. Представям си групичка от произволно събрани туристи, попаднали в непроходимо място, някъде височко, под сгъстяващи се облаци и освирепял Развигор. Според логиката на демокрацията трябва да се проведе допитване до всички тежко дишащи „планинари „ кой път да хване дружината. Няма значение, че единият турист се е озовал в планината за първи път, другият е с проблеми в ориентирането а третият е с леко умствено изоставане. Щом са група, демек общество, трябва заедно да решат. На водачът му хрумва , че има един човек който от години живее в планината, познава всички пътечки и знае всяка пчела от кое цвете събира мед. Предлага да попитат него. След леко разколебаване, шегаджията , който се е умълчал временно поради влошените метеорологични условия, сега се изцепва на висок глас, „Този ли , бе аз тоя го знам, той има проблеми с вестибулацията „…..“Тоя е улав , бе !!“ додава друг от групата, участник в похода с много дипломи и титли решил да се разведри в Балкана. „Я си спомнете на какво прилича?! Никакъв вид няма, как да се довериш на човек, който не е обличал костюм от години?!“ – Разцепва заплашителната тишина фалцетът на жена, извадила сандвич от раницта. Групата започва да се разправя . Шумът става все по голям дори вятърът не може да заглуши крясъците. Кой да е пътят на спасението? Контрааргументите за това да не се обърнат към отшелника надделяват. Накъде да хванат за да излязат от бурята невредими или поне с по леки поражения? Всички имат отговори, дори човек с връзки в отвъдното и услужливи гласове , които му съобщават истината за пътя се намира …. И така групата тръгва първоначално в една посока. Сетне всеки тръгва по свой маршрут, убеден че е прав и знае изхода .Човекът от скалата, който казват си говорел с духовете на гората и знаел езикът на птиците седи усмихнат и моли боговете да не им причиняват зло. Така си представям демокрацията. Онзи държавна форма на управление, която отхвърля йерархията и се обявява за равни права на гражданите. Може и да е било възможно в древна Атина, когато са били живи уроците на философите и агората е събирала неколкостотинте лидери на мнение, за да се чуят напътствията им. Какво означава свобода на избора и упражняване на права днес, като съществуват безброй методи за подчинение на съзнанието и волята. За унижаване на мъдростта и потъпкване на истинските ценности. Йерархията е неотменна в коя да е произволно избрана структура и социална формация. Валидна е за всяка фирма и дори семейство ….да не говорим в природата. Онази форма на обществен строй, която повелява равенство пред закона, глуха за мъдростта, че законът е заместител на срама и идва когато моралът е напуснал…Равенство на шансовете, но не обелва и дума за интересите и немотивираното популяризиране на хора за които в древна Спарта е имало само едно решение а в по хуманните цивилизации трудоустрояване в циркови и панаирджийски павилиони. Вместо заграждения за посредствеността и скотското разпищолване се опъва червен килим и се строява шпалир за почест. Низостта и приматщината са недосегаеми и безнаказани, консолидиращи се по силата на привличането на подобността. Те префучават транзит по пътя към политическият Олимп, по магистралите, изградени с асфалт на цената на златото. Новите лидери не са златните хора на Платон те не са нито мъдри нито поети, не са философи и не са загърбили своето за да светят на другите, но утопичните ми бретвежи ще разсмеят циничните манипулатори , които знаят цената на сделката..Какво се случва поради тъкмо този дефицит на архаични не, но на демодирани със сигурност ценности ? Да видим в Европа, защото нали все от там преписваме и оцветяваме блокчета за предучилищна възраст с очертани контури на заветните цели . Та в Европа, Берлускони тръгна да помага на старци с нарушения в менталното здраве, след като се отчете глад на алтерегото на публиката претъпкала с бонвиванщина и безпардонност инак добре приети модели на поведение в средиземноморския регион, съдейки по безпроблемното подреждане на политическия пасианс на епикурееца-олигарх. Франция пословично търпелива към свободата на индивида и проявленията на емоциите му, преситена от нискоръстовите първи мъже с високи постижения на фронта на извънбрачните комуникации заложиха на жена на последните избори за кмет на Париж а Оланд доброволно сдаде поста на поредния вътрешен министър с репутация на „здрава ръка“….Наполеон май е невъзможен и разпределение на вниманието като при гения няма как да се възпроизведе в наши дни. Меркел все още устоява с антикорупционния си имидж и след три паметни мандата вероятно ще посочи за свой наследник военната министърка Урсула фон дер Лайен (55 г.) която е сред най-одобряваните членове на кабинета на канцлера. Порядъчна и рязка, привързана към конете, земята и железните порядки в армията. Какво остава у нас? Ако е прав Сенека а не помня да е бил опровергаван, речта на човек е такава, какъвто е той самият. Нечленоразделни или кълцащи в словестна салата или диария /логорея/, както психиатрите наричат неспирното говорене подчинено на неидентифицируеми пориви и причини, кандидати за столовете на евродепутати в облик – резултат на напъните да се скрие истината, бълбукаща в безумието на говорене и жестове. Ярки образи от пантеона на очакващите адекватно правосъдие или поне заслужено морално игнориране се блещят от билборди и плакати. Сеят разум и свяст и сипят обещания за незабавен рестарт на нормалността. Да ви споделя: като пиар аз винаги съм изповядвала професионалното кредо, че и ние обучените да провим хората симпатични, нямайки основание да им отказваме това право от една страна, от друга доста се объркахме. Поне тези, които упражняват професията Леге Артис, както се казва. Правото да се харесваш на околните и да заслужиш признанието им е като да получиш медицинска помощ или правото да те опеят когато душата напусне тленния си дом. Така де, не може един доктор да откаже да прегледа някой, защото е дебел или рус, без хигиенни навици или с вероизповедание, което не му импонира. Та и ние, като докторите …..помагаме на който има нужда. Докъде обаче дейността е оправдана и подчинена на смисъл и къде започва шарлатанията? Ами като видиш, че работата е за екзорсист или за специализирана реална лекарска или целителска помощ, няма какво повече да правиш с пациента, клиента или довереника, както искате така го наречете и е редно да се оттеглиш. Инак овирусяваш и ти. Започваш да се идентифицират с работодателите си. Като един Пастьор дето тествал ваксината първо на себе си, наблюдавам медийни съветници овързани с усмирителни ризи, обявяват се за пожизнени говорители на екс активни политически фигури на които са помагали, държат се като във флашмоб и метне ли се някой да защитава ценностите, най вече европейските в бой с политически некоретктния веднага притърчат още двама поне да бранят другаря и да съблюдават интензитета на контрааргументите. Много са ожесточени. То май вече е без значение колко си кадърен важно е на кого се кланяш и с какви идеи заспиваш и се събуждаш..А усмирителната риза ти стои все по свойски. Представяте ли си какво би станало в болниците или в съда, ако действаше същия принцип, не че няма примери слава богу потвърждаващи правилото на неутралитета и здравия смисъл. …Та така да се върна на онова, с което започнах. Какво душевно здраво общество като душата съчетана от изследователя от психическо и ментално е извън фокуса на привидното, с чието усъвършенстване сме заети от векове и отказва да се подчини да камшика. И бягство да ….от свободата която е най често и безразборно употребяваното понятие от визионерите, оковани в обвързаностите на финасово олигархичните интереси…Демокрация и солидарност…Как като сме изгубени в дебрите на най гъстия лес и се лутаме като Хензел и Гретел по пътеките, по които сме хвърляли трохи, изкълвани от ненаситните врани на политическите сезони. От избори на избори….Приказката става все по тъмна, все по зловеща. А пещерните хора остават при прожекцията, защото няма кой да ги събуди. На екрана се редят сенките на хората, които се грижат за обладаването на питекантропския интерес. Властелините на пещерата както ги нарече Платон, същите които го продадоха като роб, да ви подсетя в случай, че сте забравили, че всичко си е същото само киното е 4 D , жанра е все „филм за възрастни“, а публиката в нескончаем пубертет. „Всичко след Платон са записки под линия“, казва модерният философ, същият който търси хапчето за куража да напуснем прожекцията или поне да светнем лампите. Но кой напуска залата в кулминацията на екшъна?
Be the first to comment