Ти целия скован от злоба си, о шумен и разблуден град, и твойте електрични глобуси всуе тъй празнично блестят! Че всяка вечер теменужена ти виждаш бедните деца и обидата незаслужена по изнурените лица. Съдбата рано ги излъгала, живота сграбчил ги отвред и
ето ги: стоят на ъгъла, с прихлупен до очи каскет. Какво им даваш от разкоша си ти – толкоз щедър към едни, а към бездомните Гаврошовци жесток от ранни младини? Пред твоите витрини блескави накуп застават често те и колко скръб в очите трескави, и колко мъка се чете! Но тръгват си те пак одрипани, с въздишки плахи на уста, а тез витрини са обсипани с безброй жадувани неща… Ти целия скован от злоба си, о шумен и разблуден град, и твойте електрични глобуси всуе тъй празнично блестят!


Като че ли днес го е писал!
Интересен поет с поглед към нашия век, дори да е знаел, че някой ще търси с факла човек.
Не съм Анонимен и никога няма да бъда, не знаех, че трябва, че мога, че дишам и стихове тайно съм знаел явно да пиша.