Аз съм българче

Аз съм българче. Под игото ме е родило. От немили-недраги недра произхождам. Откак се е мила моя майно льо зора зазорила, оттогаз гарвана грачи грозно зловещо и певци песни за него пеят. Тежко, братя, вино дайте!
Под вънкашност чужда и под име ново не пей ми се, не смей ми се, от днес ще да блея. Та дано възстане робът! Кон до коня, мила моя майно лъо, роб до… пардон, юнак до юнака! Но, стига ми тая награда да каже нявга народът боят настана, тупкат сърца ни! Ако умрам ил загинам, губя само мене си! Народе!!! Не е ли днес човекът празна пещера, в която ще строим завод, завод на живота! Къде си вярна, ти, любов народна? Хей, другарю, ти какво решил си с чука, с този трясък и искри? Мълча и получи отличен.Леле-мале, цигара- магара тактика. Монолози на вагината. Полковникът птица. Да се завръщам ли в бащината къща? Отечество любезно как хубаво си ти! Високи сини планини, пред нас са блеснали житата, пътнико свиден! Ой, тигре, тигре, имаш ли пари? Имаш ли пари – шампанско и сълзи! В две хубави очи, душата ми се моли от заник слънце озарена…Повей, повей ветре на промяната… Ветрове-е-е… и косачи. В край свободен аз живея. И бронебойни патрони няма открити. Всичко българско и родно любя, тача и милея! Но съмна вече!
Топчето пукна! Европа стресна! Тих бял Дунав се вълнува! Тихо полъхва вечерник прохладен и при юнака дойдат та седнат… Де е България? Син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе! Слънцето спряло, сърдито пече! Вземи огин запали ме! Бял мерцедес ме преследва в живота! Жит-так!
Корабът се носи леко. Едрите звезди на Фамагуста и някога за път обратен едва ли ще настъпи час. Земя като една човешка длан, боже, колко мъка има на този свят! Бялата лястовица, която Гунчо търси, загина затисната под бора на Гераците. Андрешко и бирника така и не се разбраха кой кого натика в блатото. Невъзмутим остана само Мунчо.
Ой, красив си Ирин-Пирин, хей Балкан ти роден наш и ти поле широко! Дядо Йоцо гледа! Но динамиката е сега в моторите, които пеят в небесата! Лети, лети ,лети отлита моят самолет… Мила Родино, моя страна-а-а, моя Българи-и-я, при теб ще се завърна у дома. От всякъде гонен, навсякъде приет. А портретът от стената само ме следи, бездомен, без сън, без покой. Епопея на забравените, бабо Гицке-е-е!
Сбогом, Мария и не плачи на тръгване, аз ще се върна след 800 дни, вервай ми! Младостта си отива, но млъкни сърце! Вземам билета и, дим да ме няма! Сагапо! Апропо, виж отново китна пролет е дошла! Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си!
Тугината пуста да остане, Митре ле-е, Митре ле-е!