Алфа Рисърч: Подкрепящите БСП вече са под 10%

АЛФА РИСЪРЧ: Подкрепящите БСП вече са под 10 процента

Ако днес имаше избори, ГЕРБ би спечелил 24.5% от гласовете на пълнолетните българи, с което се утвърждава като първа политическа сила. Реформаторският блок увеличава електоралната си тежест с 1% (6.5%) , докато Патриотичният фронт, който се яви разделен на местните избори губи 1.5% влияние и достига (4.2%). ДПС е сравнително устойчиво с 6.8 на сто от гласовете. Затвърждава влиянието си и АБВ (3.5%). При избори днес Атака не би влязла в парламента (1.8%).

Управляващата коалиция и най-вече ГЕРБ излизат с повишено доверие след местните избори, но същевременно ключови министри и политики губят подкрепа.

Това показват данните от огласено днес регулярно национално представително проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 10-18 ноември сред 1100 пълнолетни граждани на страната чрез пряко стандартизирано интервю по домовете.

Ето и основните изводи от изследването:

В електорален план няма значима промяна в подкрепата за основните политически сили – лек ръст при ГЕРБ и РБ, лек спад при ПФ и по-значителен при БСП и Атака. За 80% от анкетираните, на местните избори ГЕРБ е увеличил влиянието си в обществото. Според 29% Реформаторският блок също излиза от изборите с по-добри позиции. Ореола си на „силната партия“ започва да губи ДПС. Едва 8% са на мнение, че неговата тежест се е увеличила – също толкова, колкото смятат, че се е увеличила тежестта на новите малки партии като АБВ и Движение 21. Като основни губещи обаче се оценяват най-вече БСП и Атака. Според 77% влиянието на БСП сред избирателите спада, 80% твърдят същото за Атака. Ако днес имаше избори, националистите на Волен Сидеров биха останали извън парламента.

Сред националните партийни и политически лидери с най-висока подкрепа се ползва премиерът Бойко Борисов. Доверието в него нараства петнадесети пореден месец, като достига 38.3% и за първи път от три години позитивните оценки вземат връх над негативните. По-скромна е подкрепата за кабинета – 24% доверие срещу 42% недоверие. Разликата в доверието към премиера и правителството се дължи основно на факта, че Борисов се оценява за действията си в качеството му на политически лидер. Като такъв, той няма конкуренция, поне не в настоящия момент. Кабинетът обаче се оценява през призмата на водените политики, а спрямо повечето от тях мнозинството граждани са силно критични.

Традиционно финансирана и традиционно одобрявана сфера и в двете правителства на Борисов остава инфраструктурата (73%), а най-харесван министър – Лиляна Павлова (36.5%). Томислав Дончев, министърът на еврофондовете, чието усвояване беше в основата на спечелването на местните избори, също запазва стабилен позитивен рейтинг. Здравеопазването (16%), социалната политика (13%) и земеделието (12%), макар и с много по-ниски оценки от инфраструктурата, са следващите, в които гражданите виждат известни позитивни промени. Интересното тук е, че министрите Ивайло Калфин и Петър Москов се нареждат съответно на второ и трето място сред успешните членове на кабинета. Те са единствените с невралгични ресори, запазващи достатъчно висока подкрепа (по 20%), независимо от разгорещените дебати по реформите в техните сфери.

Въвеждането на данък „обществено здраве” – една от най-оспорваните инициативи на здравния министър Петър Москов – получава подкрепата на 53% от пълнолетните жители на страната. Най-силният ефект от дебата „за” и „против” данъка е събуждането на интереса на българите към състава на консумираните от тях продукти. Като резултат, здравните аргументи, сред които най-вече притесненията за храненето на децата, са надделели над икономическите мотиви срещу данъка.

Почти всички останали ресори и правителствени политики се характеризират с високо равнище на неодобрение. Различни по характера си причини – начина на обсъждане на дадени законопроекти, проблеми в съответните сфери, или липса на координация, са довели до по-рязък спад в рейтинга на трима министри – образователния Тодор Танев, вътрешния Румяна Бъчварова и на туризма Николина Ангелкова. Силно негативни са обществените реакции към протестите на полицаите и начина, по който се гарантира сигурността на гражданите.

Застаряващото население и оценките за състоянието на отделните сфери оказват решаващо влияние върху вижданията на анкетираните за приоритетите на финансиране чрез Бюджет 2016 – за социални плащания и пенсии (86%), здравеопазване (81%), образование (73%). Най-ниска е подкрепата за отделянето на повече пари от данъците за администрация (6%), вътрешен ред и сигурност (37%) и за чисто икономически дейности и услуги (38%). Девет от десет анкетирани са срещу повишаването цените на винетките.

След атентатите в Париж, мнозинството от българите (52%) са на мнение, че заплахата за България е същата, както и за останалите европейски страни. Около една пета смятат, че сме изложени на по-малък риск, не защото сме по-добре защитени от нашите служби, а защото страната ни не е мишена за терористите. Според 28% обаче, обратното, ние сме изложени на по-голяма опасност, тъй като сме на границите на Европейския съюз.

Атентатите повишават опасенията на българите, но мнозинството запазват спокойствие и обичайния си начин на живот. Мерките, които в личен план възнамеряват да предприемат, са най-вече да избягват места с по-голямо присъствие на чужденци и масови публични събирания. Не е изключен и известен отлив от екскурзии и пътувания – 6% заявяват, че са имали планирано пътуване в чужбина, но са се отказали да го осъществят.

• В сравнение с месец юни, ръст от 4 на сто е налице и в личния рейтинг на президента Росен Плевнелиев. Одобрението за него идва основно от социалните групи, най-активно подкрепили референдума за електронното гласуване.

А ето и анализът на авторите на изследването за състоянието и тенденциите в направленията, които са били предмет на проучването.

ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРАВИТЕЛСТВОТО, МИНИСТРИТЕ И ВОДЕНИТЕ ПОЛИТИКИ
Електоралната мобилизация около местните избори, липсата на опозиционни лидери и относителната стабилност на България на фона на бежанската криза и атентатите в Европа, водят до сериозен ръст в личния рейтинг на премиера Борисов (до 38%), който достига нивата от 2011-та – последната силна година в предишния му мандат. С изключение на еврокомисаря Кристалина Георгиева, Борисов е единственият български политик с по-високи положителни, отколкото отрицателни оценки.
Доброто представяне на партиите от управляващото мнозинство на местните избори води и до известен ръст в подкрепата за правителството (от 20% на 24%), но тя остава под сумата от електоралните резултати на коалиционните партньори, а същевременно негативните оценки за кабинета се запазват устойчиво високи (42%).
Традиционно с най-висока подкрепа са ползва инфраструктурната политика и респективно, министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова, чийто индекс на доверие продължава да нараства. Почти няма критики и към министъра на еврофондовете Томислав Дончев, но спецификата на неговата дейност го поставя в сянка и той получава двойно по-малко позитивни оценки от Лиляна Павлова. Заема второ място по индекс на доверие, но на значителна дистанция от регионалния министър.
В центъра на обществения дебат през последните месеци, заради започнали, макар и силно оспорвани реформи, застанаха пенсионната и здравната сфери. Вече наложилото се обществено разбиране, че промените в тези сектори не търпят отлагане, както и активността на съответните министри, поставя здравеопазването и социалната сфери на второ и трето място сред направленията, в които хората виждат известен положителен напредък. Въпреки разбираемият ръст на критиците или поддръжниците на статуквото (11% при Ивайло Калфин и 17% при Петър Москов), фактът, че и двамата министри удържат политиките си на реформи, им осигурява стабилна подкрепа (по 20 на сто). Подобна подкрепа за министри в невралгичните здравна и социална сфери, Алфа Рисърч не е регистрирала в нито един от предишните кабинети.
Доста по-различна е ситуацията в сектори, където нито професионалните общности, нито гражданите са доволни от лъкатушещите реформи и ефективността на вложените публични средства. За близките няколко месеца, чиято динамика проучването обхваща, най-силна критика търпят „образованието“ и „вътрешния ред и сигурност“. И при Тодор Танев, и при Румяна Бъчварова успоредно с неудовлетвореността от действията в съответните сфери, нарастват и личните негативните оценки.
На фона на полицейските протести, удържането на вълненията в българската армия и спокойствието, което тя запази, водят до известен ръст в личния рейтинг на военния министър, както и до възстановяване на доверието в армията.
Във време на гласуване на държавния бюджет, финансовият министър, от който като правило почти всички са недоволни, бележи относително лек спад (с 2%), но едва следващите месеци ще покажат, дали той ще съумее да удържи позиции. Евентуален ръст на акцизите на горивата и цените на винетките среща над 90% неодобрение, но ако то бъде компенсирано от ръст или запазване доходите на домакинствата, по всяка вероятност няма да има по-силни обществени последици.
Във вижданията на анкетираните за разпределянето на средствата от държавния бюджет се отразява както застаряващата демографска структура на българското общество, така и оценката за състоянието на отделните сфери. Най-силен натиск има за приоритетно финансиране на социалните плащания и пенсии (86%), здравеопазването (81%), образованието (73%). Най-малко склонни са хората да се отделят повече пари от данъците им за администрация (6%), вътрешен ред и сигурност (37%) и за чисто икономически дейности и услуги (38%).

ДАНЪК „ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ”: НАГЛАСИ И ОЧАКВАНИЯ

Предложението за въвеждане на данък „обществено здраве“ предизвика не само острата реакция на икономисти и професионални гилдии, но и интереса на обществото към състава на консумираните продукти. 53% от пълнолетните жители на страната заявяват, че проверяват съдържанието на купуваните храни, като половината от тях са започнали да го правят през последния месец, в резултат от оживения дебат по темата.

Българските граждани са относително слабо запознати със съдържанието на онези съставки в храните и напитките, които се предвижда да бъдат обхванати от данъка. Всеки втори смята, че консумира храни с повишено съдържание на сол и захар, но 43% не са запознати дали в използваните от него продукти има и по-високи количества кофеин, таурин и частично хидрогенирани растителни мазнини. На фона на слабата запознатост, притесненията са значителни: от 50% до 57% се опасяват за влиянието на различни съставки върху собственото им здраве. А по отношение на консумираните от децата храни и напитки, опасенията за включените в тях съставки нарастват до 75-80%.

Между здравните аргументи „за“ и икономическите „против“ данъка, по-убедителни за общественото мнение са първите. В резултат, 53% от българите одобряват въвеждането на данък „обществено здраве“, срещу 44%, които не одобряват.

Данъкът се подкрепя въпреки притесненията, че може да доведе до намаляване на доходите (49%), да се развие сива икономика (43%) и да се закрият работни места в хранително-вкусовата индустрия (38%). Очакванията на хората обаче са, че чрез тази мярка ще се повиши информираността за съдържанието на храните (57%) и ще се ограничи използването на съставки с негативен ефект върху здравето (50%).

Подкрепата за въвеждане на данък „обществено здраве“ преобладава както сред хората с по-високо материално положение, така и сред най-ниско доходните, определяни като потенциално най-потърпевши. На пръв поглед това изглежда парадоксално, но трябва да се има предвид, че тъкмо последните са най-притеснени за качеството и състава на продуктите, които консумират. Поради това, когато става въпрос за здравето, и особено за здравето на децата, акцентът е не върху поскъпването на продукти с рискови за здравето съставки, а върху промяна в рецептурите на производителите, която би ограничила рискове за здравето, произтичащи от използваните съставки в хранителните продукти.

ДОВЕРИЕ В ПОЛИТИЧЕСКИ ЛИДЕРИ, ОЦЕНКА ЗА ВЛИЯНИЕТО НА ПАРТИИТЕ В ОБЩЕСТВОТО И ЕЛЕКТОРАЛНА ПОДКРЕПА

Сред лидерите на политически партии в България с най-висока подкрепа се ползва председателят на ГЕРБ Бойко Борисов (38.3%). Измежду партийните лидери, които подкрепят правителството, относително най-висок ръст е налице при Красимир Каракачанов (от 16.7% на 18.9%), малко по-слаб при Меглена Кунева и Георги Първанов. Божидар Лукарски и Николай Ненчев запазват влияние с лек позитивен тренд. Спад се наблюдава единствено при Радан Кънев (от 13.3% на 11.8%).
Дванадесети пореден месец губи подкрепа лидерът на БСП Михаил Миков (до 13.2%). Лютви Местан запазва 6.5% влияние, 90% от което идва от собствения му електорат, а рейтингът на Волен Сидеров спада двойно спрямо юни (от 9.5% на 4.8%).
Динамиката в рейтинга на политическите лидери е пряко свързана с представянето на техните партии на току-що отминалите местни избори. В обществените възприятия най-успешните партии са ГЕРБ (според 80% от анкетираните той е увеличил влиянието си) и Реформаторския блок (29% виждат увеличаване на неговата тежест). Интересното е, че ДПС, за която мнозина политици и анализатори сочеха, че ще е големият печеливш от местните избори, започва да губи ореола си на „силна партия“ (48% я виждат като губеща влияние, срещу едва 8 на сто, оценяващи я като по-силна). В очите на общественото мнение малките нови играчи АБВ и Движение 21 са успели по-успешно от ДПС да увеличат собствената си тежест. Единодушно като партии с най-спадащо влияние се оценяват БСП (77% я определят като губеща влияние) и Атака (за която 80% смятат, че намалява тежестта си).

АТЕНТАТИТЕ В ПАРИЖ И ЗАПЛАХИТЕ ПРЕД БЪЛГАРИЯ

Заради бежанската криза в Европа през последната година, темата за сигурността често присъстваше в дневния ред на българското общество. Атентатите в Париж обаче я поставиха отново, и то много по-драматично и силно. Общото усещане на българите е, че в момента всички европейци са изправени пред общи рискове и заплахи. 52% са на мнение, че опасността за България е същата, както за Франция и останалите европейски страни. 28%, основно по-възрастни хора и от граничните райони смятат, че заплахата за нас е дори по-висока, тъй като сме на външната граница на Европейския съюз. Според 21%, главно от по-младото и средно поколение, България е относително по-защитена, тъй като не сме приоритетна мишена за терористите.
Въпреки опасенията, преобладаващата част от хората (67%) не възнамеряват да променят нищо в ежедневното си поведение и навици. Едни, защото и без друго пътуванията и посещенията им на публични места са силно ограничени, други – защото, смятат, че не трябва да се позволява на терористите да променят цивилизования начин на живот на милионите хора по света. Все пак, една част от гражданите, ще променят нещо от своето поведение. 6%, които са планирали пътуване в чужбина, ще се откажат, за 1% е възможно да променят плановете си за обучение в Европа. Относително най-голяма част от хората, 17-20%, смятат да ограничат посещенията си на места, където се събират много хора – стадиони, концерти, театри, или пък такива, където има концентрация на чужденци.

(Източник на информацията и графика: АЛФА РИСЪРЧ

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.