Съседът каза, че изхвърлили от парламента един от основните играчи. Какъв играч бе, възразих, там да не са се събрали да играят. Нали уж коват закони. А той ми влезе в тон и казва, не само се играят, ами и дори се забавляват. С всички нас, разбира се. Включват ни в игричките си, но само за кратко около изборите. Или ако намерим сили да ги атакуваме с развалени домати и тук-там с по някое вмирисано яйце. И понеже бяхме в асансьора, а още не бяхме стигнали нито моя, нито неговия етаж, отново се обади: Играят си, играят си, а на нас кръв тече. Продължаваше да се изразява метафорично, но го разбирах. Както и той ме разбираше. Иначе и аз бях чул за този от парламента. Търсели му половин милион долара ли, евро ли, няма значение. Направо щях да се скъсам от смях. За този само трябва да излезеш навън и веднага ще чуеш какви доста по-сериозни далавери върти, не за половин милион, а за много по половин. Но те се сетили за този конкретен половин милион. Уволняват го като депутат, и от другите места за дърпане на конците, продължи да разказва съседът.
Слизаше преди мене затова го посъветвах, преди да затвори внимателно металната врата на асансьора, защото иначе се разваля, да не се тревожи за горкият човек. Щото той, както чух, отдавна бил предупреден какво го чака. И вече бил в странство. Всичките ни големци са се приготвили за там, така да знаеш. Направиха страната на нищо и половина, разграбиха я, вмирисаха я, и са се подготвили да бягат. Въпросният играч, ще употребя лафа на съседа, още щом разбрал, че трябва да сдава постовете, заради които е парламентарист, политик и какъвто поиска там, а без тях скоропостижно щял да се превърне в обикновен крадец, веднага напуснал страната. Не е лесно у нас да си обикновен крадец. И затова повечето ни големи крадци са и политици, и бизнесмени, и дори банкери. На каквито се сетите длъжности са се наместили, само и сама да не ни ги преследва закона. Ама как на този му е излязъл късмета, не знам. Продължавах да мисля, и да се ядосвам, че мисля на тази тема. Защото темата беше съвсем безсмислена. Само като чух кой го е накарал да сдава постовете и да бяга в странство. Този май ще се окаже накрая най-големият крадец. Направи цикламени и във всякакви други разцветки дворци, има милиарди и в чужди, и в нашите банки. И още повече се ядосах, че мисля за тези изроди, които наричат себе си политически животни, а според мене са си обикновени животни, зверове и така нататък, след като знаем каква им е политиката. Разтрепериха ми се ръцете. И дори пулсът ми се усили.
Тогава се сетих, че някакъв човечец, ама съвсем непознат, чух да говорят за него, получил инфаркт като говорела за същия този. Вместо въпросния разжалван бандит да получи инфаркт, че му търсят половин милион евро или долари, човечецът се хакнал. Ама и аз няма да получа инфаркт, и даже няма да ми се разбие сърцето, ако имам на сметка такива пари. Дори да не е в Швейцария, където било любимото място на нашите политически животни и човекоподобни зверове, изпълзели от пещерите на комунизъмсоциализма. Жал ми стана за човечеца, дето бадева получил инфаркт. И за мене ми стана жал. Още повече, че се сетих, жена ми каза да купя и яйца, а съм купил само хляб и кисело мляко. И преди да спре асансьора трябваше да се връщам.
Щото така и така хладилникът е почти празен. И ако не купя яйца, трябва хляба да поставя вътре, за да не изглежда ненужно голям. Слизам надолу и ме е яд, че не само забравям, а и после се сещам какво съм забравил. Покрай това сещане не ми излизаше от главата и този дето го изхвърлили от парламента за някакви си половин милион, долара ли, евро ли. Абе там с цели милиони си играя, и с милиарди дори, казват, а на него, макар и основен играч, нещо като централен крадец, да го тормозят за толкова дребна сума. Но както обикновено се случва с нашите елитни бандити бил разкрит от чуждо разузнаване. Израелско или американско. Нашите разузнавания са у кюпа, както се казва, заедно с елитните бандити на държавата, или, както някои още им казват, първите ни мъже и жени. Отвори се асансьора и виждам същия съсед. Абе, мислех, че вече си се прибрал. А той маха с ръце, в смисъл, че е много разтревожен.
Знаеш ли, казва, че още двама от парламента са подгонили. Ама до преди половин час, после подгонили нови двама. И не за полови милион, а за седемстотин хиляди. Незаконни трансфери, пране, избелване и почерняне. На пари, на какво друго. Много добре, казвам, и установявам, че пулсът ми започна да се нормализира. Откога го чакахме този момент. Но, казва съседът, подозирам, че както се развиват събитията да утре една трета от парламента няма да го има. Търсят на кой половин, на кой цял милион. И повтаря, за да разбера, че случващото се е сериозно, чуждите разузнавания ги били погнали. Нали знаеш, бандитите от елита все чуждите разузнавания ги хващат. Нашите служби ги прикриват, защото са им служители. И сега какво, питам, безпокоиш ли се. Предвижданията били, че до утре всички ще ги погнат чуждите специални служби.
Ако сутринта парламента е празен, първо, за известно време няма да има срещу кого ще протестират протестиращите. Но те поначало рядко ги виждат. Само на влизане и на излизане. Липсата на депутати ще се отрази най-съществено върху оборотите на околните кафенета и ресторанти. А една моя племенница, сетих се, там си изкарва не само прехраната, ами и таксата за Нов Български. За изпитите, както се знае, там също се плаща. Така и не успях да се зарадвам както трябва. Все пак племенницата си ми е племенница. Не искам да загуби хубавата работа. Но като се размислих, казах на моя съсед, че не ми се вярва да е истина. А той, вярвай, вече е станало. Нали знаеш, като започне, всичко от само себе си се разплита. И щяхме да продължим да дискутираме проблема, но отгоре започнаха да думкат. Освободихме асансьора и попитах още по-сериозно. Окажели се, че няма кой да заседава в парламента, какво ще правим. Все пак още сме държава. Имаме нужда и от парламент, и от парламентаристи. А той вика, че отвън имало достатъчно кандидати готови веднага да седнат на празните места. И нямало да се усети липсата. Всичко щяло да продължи. Исках да възразя. Щото, нали, протести, пиене на сутрешни кафета, студенти и други, дори ние двамата с него от време на време със свирки и байраци манифестирахме. Но силно ме заболя главата. Купих яйца и се върнах да пусна телевизора. Все нещо могат да кажат по темата.
Be the first to comment