Култура ми, Янко!

Какво е изкуство? Изкуството е средство за себеизразяване и изказ на вижданията ни за света, пречупени през собствената ни призма. За съжаление обаче, в момента тези виждания са се свели единствено до шаблон на фалос. Той ни дебне отвсякъде! От всяка стена, от всеки ъгъл, от всяка ограда, от всяка детска катерушка, от всяка пейка и от всяко пространство, до което успеят да се доберат съвременните „творци“.
Кое кара тези хора да изразяват себе си точно по този начин? Приемането в групата на „различните“!
Ако нарисуваш нещо красиво, автоматично си навличаш омразата и подигравките на останалите, защото правиш нещо повече от тях, а на тях това не им харесва. Просто не те възприемат като част от групата. Не се връзваш с обстановката. По този начин се връщаш в тъмните векове, когато изкуството е било „творение на Дявола“ и художниците са живеели в нищета и самота. Надраскаш ли обаче вулгарни символи, веднага получаваш моментна слава и величие. Ти си успял да „покориш“ бленуваната бяла стена, върху която бързичко се изпразваш, точно като шаблонния си фалос. Вече си част от групичката на вулгарните, на различните. За съжаление, обаче, те са толкова различни, колкото 90% от тийнейджърите в България, а вероятно и родителите им.
Какво остава за нас наблюдаващите? Единствено мъката и страданието да живеем сред вулгаризми и постоянно повтарящите се „рисунки“, неспособни да преборят по стил дори пещерния човек. Никой, за съжаление, няма време и средства да се бори с „творците“ в съвременна България. И така произведенията им остават! Остават да ни напомнят, че сме превърнали собствените си деца в питекантропи, в коне с капаци, опростяващи сложното и принизяващи важното до добре познатият им фалос. Те нямат нито способност, нито желание да сътворят нещо друго, каквото и да е то. Те не са избрали трудния път, по който първо трябва да учиш, да се усъвършенстваш и чак тогава да произвеждаш. Те знаят лесното – вадиш инструмента и действаш. След 5 мин. „рисунката“ е готова. Години наред ще я гледаме, години наред тя ще „краси“ бялата стена. Бялата стена, която никога няма да остане просто бяла, защото хората отдавна са се отказали от неравностойната битка да я опазят. Благодарение на уличните ни творци, всеки пейзаж бързо се превръща в сцена от Втората световна война. Детските ни площадки пък изглеждат като евакуираните квартали след аварията в Чернобил. А за нас остава едничката надежда, че сред мизерията и грозотията може да се пръкне някой изтерзан художник от ранга на Ван Гог или Вермер. А дано, ама надали!

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.