Дала-Й-вера

Родих се на далавера. При социализъма /и той ни беше на далавера/. Не се плащаше, а и докторите нищо не очакваха в замяна. Сухото мляко още го нямаше – голяма далавера, хапвах само истински натурални продукти. В напълно естествена среда – думата екология още не беше се появила камо ли да е синоним на далавера като сега. Детството – истинска далавера, седем години сървайвър в натуралния живот. Училището го минах в пълно отсъствие на родни и международни директиви. По- голяма далавера от това, здраве му кажи! Въобще да си жив по това време бе супер далавера! Но най-далавераджийското е, че не се знаеше, че това си е чиста далавера! Само,че, полека-лека народа се заоглежда, стана му по-прозрачно и гласно, времето го преустрои така, щото най-демократичното нещо, което го обзе, бе далаверата.
Сама, по-себе си, далаверата не е нещо страшно. Страшното идва, когато тя стане основен методологичен подход и обхване мнозинството средностатистически  представители на homo sapiens.
Далаверата е ръждата по обществото. Различните му слоеве са ръждясали в различна степен. Където ръждата е най-много, тя патинира в корупция. Далаверата предизвиква и непременност на всяко действие. Тя вирее задължително и се чувства най-жизнена в среда от промоции. Тази хранителна среда е нещо като дрога за далаверата. Плащаш 2 взимаш  3!
И се започва едно дебнене до постигане на душевен сатанински оргазъм. От постигнатата степен на далаверост. Това изисква задължителна публичност от друга страна за оповестяване на резултата.
Нивото на далаверност служи като мерило на спонтанните разговори, възникващи по различни нива и части на ръждясващия организъм.
Да би даламирно стояло, не би чудо видяло, или, всяко далачудо за три даладни. Само дето ръждата си върви.
Защо ли си губя времето, ами не взема да поочистя ръждата по себе си! Това си е чиста далавера! Иначе кучетата си далалаят, далакерванът си върви!
Далай вера!