Снимката е от филма “Тютюн” (1961 г.) с участието на Невена Коканова като Ирина
Тази нощ горяха емблематичните тютюневи складове в Пловдив – вдъхновили писателят Димитър Димов да напише романа си “Тютюн”, филмиран през 1961 година. Предположенията са за палеж от страна на част от собствениците, които искат сградите да бъдат съборени. Сградите са паметник на културата и носят в себе си история, с която пловдивчани не искат да се разделят.
Годината е 1923 – между две Световни войни. България е третата страна в Европа, известна като значителен износител на висококачествени тютюневи изделия. Изнася тютюн и цигари за Англия, Чехия, САЩ, а близо 40 процента от общото количество на произвеждания тютюн се съсредоточава за манипулация в Пловдив.
В града има над 30 тютюневи къщи, които разполагат със собствени складове за манипулация и съхранение на тютюн. Това са 4-5 етажни масивни постройки, изградени в централната част на града, разказа през март БНТ.
Карето между улиците “Иван Вазов”, “Христо Ботев” и “Авксентий Велешки”, както и районът между Централна и Сточна гара е истинско тютюнево градче. Тютюневите складове привличат с архитектурата и украсата си, дело на българските архитекти Камен Петков, Димитър Попов и други.
Тук е първата тютюноработилница “Златен лев” на съдружниците Магърдич Томасян и Кеворк Гарабедян, тук е цигарената фабрика на тютюневия магнат Анастас Коцоуглу, който държи тютюневия пазар в България, Гърция и Турция, складът на Каишеви, на Марко Белчев и синове, тютюневата фабрика “Левски” на фамилията Обрейкови, фабриката на Карло Вакаро.
Някога, вървейки по централните улици на Пловдив, мирисът на тютюн, натрапчиво дразнеше ноздрите ни, казва в своя документален филм “Истории от Тютюневия град” българската писателка и изкуствовед Пенка Калинкова.
Сградите са респектирали с внушителните си размери на фона на едноетажните къщи в града, а районът е бил притегателен център на стотици работници, които търсят препитание.
На ул. “Одрин” 8 е и внушителният склад на “Ориент табако” на фамилията Чапрашикови. Солидната 4-етажна постройка има дървена конструкция. С четириъгълни кули в двата си края по улица “Одрин”, дъгообразни прозорци и щукатурка на фасадата, тя приличаше на крепост или замък, описва я Пенка Калинкова.
Пловдивчани казват, че именно тази сграда е “Никотиана” от романа “Тютюн” на писателя Димитър Димов. Тук са снимани и знакови сцени от филма “Тютюн” от 1961 година, по сценарий и режисура на Никола Корабов.
След национализацията сградата става част от Тютюневия комбинат “Родопи”, после от Пловдив БТ (Булгартабак Пловдив). В голямото помещение на първия етаж правят Аптека №22. Тогава е възложено на местния художник Вълчан Петров да изрисува стените и колоните с теми от фармацията и медицината. Безценните стенописи са безвъзвратно разрушени при събарянето на сградата.
В опит за опазване на културните ценности на Пловдив, през 1985 г. сградата на ул.”Одрин” 8 е декларирана като културна ценност. Четири са тютюневите складове със статут архитектурно – строително деклариране за недвижими културни ценности, казват от фондация “Пловдив 2019”.
Вече 20 години обаче се чака тези сгради да минат заключителна оценка във връзка с регистрирането им като културни ценности, по реда на закона за културното наследство, притеснени са от фондацията. Оценката трябва да се извърши от Националния институт за недвижимото културно наследство във взаимодействие със специализирани институции и компетентни лица.
През март т. г. министърът на културата Вежди Рашидов призова сградата да се възстанови в оригиналния й вид, защото попада в защитена територия, според Закона за културното наследство. От фондация “Пловдив 2019” организираха кампания за набиране на средства за спасяването на сградите в Тютюневия град.






Be the first to comment