Баламосване с генерали

“Само си загубих времето с ген. Румен Радев. Приятна игра.” Така ген. Бойко Борисов коментира включването на шефа на ВВС, вече в оставка, ген. Румен Радев в президентската надпревара. И даде старт на поредните словесни игри – как битката за президентските избори през ноември ще бъде генералска, защото регионалната сигурност го изисквала, бежанската вълна – също, а президентът е върховен главнокомандващ на армията и като такъв трябва да изведе страната на прав път. На фона на посланията, които „Дондуков” 2 излъчва в последните пет години и които невинаги съвпадат с посланията на „Дондуков” 1, военен в Президентството действително не изглежда нелогичен ход. Някои журналисти се съгласиха, че е дошло време за генерали, и шумно обясниха колко е правилно това. Партиите сериозно им помогнаха, като захраниха общественото пространство с всевъзможни военни кандидатури. Вляво е ген. Румен Радев, в редиците на реформаторите плуват сред още много имена тези на ген. Димо Гяуров и ген. Съби Събев. Най-вървежният генерал от социологическа гледна точка безспорно е в ГЕРБ – Бойко Борисов, който още не е казал дали влиза в надпреварата, или не. Засега от парламентарните групи единствено патриотите не залагат на генерал. Те правят ход с лидера на ВМРО Красимир Каракачанов и това им стига. През мандат Надпреварите за президентския пост досега показват една закономерност, която изглежда устойчива. Генералите имат място на „Дондуков” 2 единствено като вицепрезиденти. И заемат поста през мандат. Първият демократично избран президент Желю Желев постигна като компромис с левите да вземе за свое вице ген. Атанас Семерджиев. Петър Стоянов не заложи на генерал, а се спря на земеделеца Тодор Калайджиев. Затова пък Георги Първанов си избра за вице два мандата ген. Ангел Марин, който спечели сърцата на левия електорат с репликата „командата „бегом към НАТО“ е вредна” и заради която бе уволнен. Росен Плевнелиев заложи на магистрата Маргарита Попова и ако следваме периодичността, сега е време да се отиграе отново сценарият с вицепрезидент генерал. БСП го направи и взе инициативата на десните, които още не знаят какво да правят и които със сигурност ще бъдат обвинени, че се водят по левите, ако и те издигнат пенсионирани военни. Да не говорим, че е нелепо на телевизионния екран генерали, преминали обучение във военните академии на САЩ, да спорят за регионалната сигурност. Какво ще противопоставят един на друг, при положение че всички са за НАТО, за ново въоръжаване на армията и за защита на националния суверенитет? Силно съмнително е и че ще си позволят и да пускат изречения като ген. Борисов, който заяви фриволно, че иска да види Черно море като демилитаризирана зона. Как се взимат решенията Въпросът как партиите решиха, че избирателите мечтаят да видят военен за президент, няма отговор в сериозните социологически проучвания. До момента няма данни, които да показват, че пенсиониран генерал трябва да е лицето на България пред света и същевременно да обединява нацията. Устойчивите тенденции, които излизат от проучванията за обществените нагласи в последната една година, са в доверието към институциите. Факт е, че армията и репресивните органи се ползват със значително по-високо доверие от съдебната система например. А бежанската вълна и справянето с нея приковава вниманието на българите. Като прибавим и несигурната ситуация в Турция след неуспешния опит за преврат, и заканите на Ердоган, че ще пусне миграционните потоци към Европа, изборът на кандидат отива към профила “силна

ръка”. Радев като Марин В левицата видяха здрава десница в лицето на Румен Радев. Шефът на ВВС в оставка е политически компромис между АБВ и БСП и това бе признато в ефир от Георги Първанов, който заяви, че той го е направил генерал, защото „е летец, с високо образование и има специализации”. Според Първанов Радев е по-обединителна фигура, отколкото който и да е политик. Признанието на лидера на АБВ дойде, след като лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че Радев е лично нейна кандидатура. В свой стил Първанов закопа всяко впечатление, че Нинова сама взема решения. Само че Радев не е Марин. И годината не 2001-ва. Преди 15 години, освен че ген. Марин изпусна репликата срещу НАТО, отказа да се извини за нея и заяви на Петър Стоянов, който го призова да направи това публично, че се срамува от него. Беше уволнен дисциплинарно, което се хареса на левите. Ген. Радев си подаде оставката миналата година, защото ВВС с тези самолети, с които разполага, е напът да изчезне. Протестът му беше тих, продължи няколко часа и Радев си взе оставката обратно след разговор с Борисов. Така че и на самите социалисти не е ясно за какво точно си тръгна тогава Радев – защото иска нови самолети, или защото страда за старите руски изтребители. Тепърва трябва да обяснява. Могат ли генералите да бъдат президенти? Преходът ни няма отговор на този въпрос. Със сигурност ще го получи, ако Бойко Борисов реши да се кандидатира за „Дондуков” 2, каквито податки направи след опита за преврат в Турция. „Имах двама прекрасни кандидати, но като видях какво чудо става по света… тези ми хора с тези им качества в критична ситуация не могат да се справят… В момент, в който трябва да отидат да тропнат по масата, да ни защитят интереса – дали с комшиите, дали в Европа, те този характер го нямат. Затова мисля дали мога да намеря в партията такъв човек“, заяви Борисов. Дали пък не визира себе си? Според втория човек в партията Цветан Цветанов вариантът „Борисов –президент” не е изключен. Ако следват логиката на предишния президентски вот, а ГЕРБ са железни в това отношение, на 4 септември ще обявят кандидатурата си. Както направиха през 2012 година с обявяването на имената на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова. Последни.