Може и да не харесвате филма „Матрицата”, но в родната ни четирипартийна демокрация определено има хора, събития, процеси, влюбвания и омрази, които се случват в различни „матрици”.
Така например „живият живот”, отразен в печатните медии и съшият този живот, отразен от така наречените он-лайн медии се оказват две различни вселени или най-малкото две различни матрици.
Анализът на интернет-изданията показва, че българските прокурори се превръщат в новите медийни герои. Това е един от изводите в огласеното днес изследване на фондация „Медийна демокрация”, което обхваща онлайн издания и седем вестника, и е проведено в периода февруари-май.
Така лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и произвежданите от него новини, събития, препирни и скандали (а също и Цветан Цветанов, несъмнено) остава най-обсъжданата тема в наблюдаваните печатни издания. И докато в е-медиите дуетът Борисов-Цветанов претърпява метаморфоза и от изразители на оценка се превръща в обект на скандали и ожесточени политически коментари, то в печатните медии съотношението положителни/отрицателни публикации остава сякаш по-бавно променящо се и без големи амплитуди, а двамата „първи” в ГЕРБ и правителството му остават първи.
Според представените данни от медийния мониторинг за предизборния процес се вижда забележително превъзходство на Бойко Борисов като присъствие в печатните издания с 2954 споменавания, убедително пред втория Цветан Цветанов – 1607, и Сергей Станишев – 1447. Всички наблюдавани всекидневници променят отношението си към бившите управляващи в негативна посока, но без драматични сривове.
През 2011 г. медийният рейтинг на Борисов е +2.2, т.е. медиите съобщават за него над два пъти повече в позитивна, отколкото в негативна светлина. По време на своята долна мъртва точка Бойко Борисов отбелязва спад до -2.8, като в момента средногодишният му медиен рейтинг е на ниво -1.2. За сведение – при Станишев долната мъртва точка е била (минус) -13, а в момента е (минус) –7.6.
Въпреки това рейтингът на Борисов спада рязко от февруари до май, докато опонентът му от БСП Сергей Станишев успява в най-голяма степен да подобри медийния си рейтинг.
Наблюдението показва, че предизборната кампания у нас е проведена в нестабилна медийна среда, като някои от печатните издания рязко са се обърнали в говоренето за отделни политици.
ГЕРБ печели изборите в условията на негативно медийно говорене за партията и нейния лидер, коментира Орлин Спасов, директор на Медийна демокрация: „Това означава, че позициите на значимите издания, които наблюдаваме, не се свързват пряко с изборните резултати и вероятно други фактори, сред които пряката кампания по места, оказват по-голямо въздействие върху поведението на избирателите, отколкото пресата".
Загърбването на медийните изяви се очертава като модерен лайфстайл на политиците през изследвания период. Така Бойко Борисов демонстрира, че не чете вестници и не гледа телевизия, а също така пази личното си пространство от медиите.
Бойко Борисов сега иска до голяма степен да се представи като жертва на медиите и да прехвърли върху тях част от отговорността за по-малкия постигнат изборен резултат на ГЕРБ.
Не мисля, че има сериозни основания за подобно прехвърляне на вината, проблемът при Борисов е, че отношението му към медиите често е ексцесивно – или ги свръхупотребява, или сега се опитва да ги представи като един от основните манипулатори на обществото, коментира още Орлин Спасов. По неговите думи отношението на лидера на ГЕРБ към медиите не може да бъде прието като сериозна позиция.
За съжаление я има манталитетната нагласа при повечето български политици, че медиите трябва да бъдат в ролята на обслужващи институции, въобще българският политик трудно приема, че медиите могат да бъдат коректив на политиката, каза още медийният експерт, цитиран от БГНЕС.
Новините се утвърждават като трибуна за политическо дискредитиране, те задават рамката на кампанията, в която ключово място заемат антипартийните настроения и обвинителния тон, коментира експертът Николета Даскалова. В резултат на това средствата на информация се превръщат в неудобна трибуна за водене на кампания, което води до заобикаляне на "негативния новинарски контекст" чрез агитацията по места, обясни експертката. По нейните думи подобна стратегия може да интерпретираме като опит за съхранение пред публиката на дълго култивираната харизма и популярност.




Be the first to comment