Г-н Тодоров, каква роля играят медиите във все по- усложняващата се ситуация у нас?
След две десетилетия преход на медиите се падна да бъдат прекалено активен посредник в обществото. Те са мостът между различните групи и между властта и обществото. Тази роля, за съжаление, беше деформирана. Медиите преминаха една граница и някои дори се превърнаха в участници във властта, застанаха зад политиците и понякога дори направляваха волята им. Тенденцията е опасна, защото накърнява обществения интерес. Тя приближава опасно медиите до управлението. Но медиите са огледалото, което трябва вярно да отразява случващото се. И когато много се доближите до него, може да не видите целия образ на онова, което се случва. Но точно това се случи и платихме много скъп данък за това опасно приближаване до властта. Изкривената роля роди и деформациите – силно спадна доверието към нас, настъпи и разделение в бранша. Винаги съм бил противник да воюваме помежду си, независимо на чия страна заставаме.
Според вас, какво е основното послание на протестите?
Посланието не е едно. Има такова от високите цени, пренесено като недоволство от монополите. Вторият вид недоволство е от несъстоялите се очаквания и от неизпълнените обещания. Тези две послания формира най-автентичната част на протеста. Но има и участници в протестите, които просто използват ситуацията- за лични, за партийни или политически цели. Има и екстремистки елементи, които се прилепват към всяка такава ситуация, които освобождават агресията си. Тях можеш да ги купиш и да ги употребиш за всякакви цели. Това е най-опасната част във всеки протест. Протестиращите се пазят от тях сами, за да бъде протестът в чистия му вид. Т.е. протестите се взривиха от една натрупано недоволство. Липсата на перспектива е като челен сблъсък в стена – летите към нея и нищо не можете да направите. Държавата не ви гарантира работа, не ви дава шанс. И излизате на улицата. През последната година се осъзна, че се движим в много строги коридори и нямаме избор. Строгото придържане към фискалната дисциплина роди неизбежно проблеми.
Каква е вашата прогноза за развитие на политическата и институционална криза?
Резките скорости, особено върху вълните на гнева, са опасни. Защото очевидно има натрупани дълбочинни грешки. Ако кризата започва от енергетиката, оттам трябва да започнат и промените. Някаква стабилност и някаква прогнозируемост в институциите трябва да се запази. Защото внезапно подадената оставка остави по средата много несвършени неща. Забавянето им води до преки щети. Един служебен кабинет всъщност може да свърши много работа, но може да задържи ненужно вниманието на хората върху очаквания, които са временни, докато са необходими дългосрочни решения. Жизнено важно е бързо да се сформира правителство с плюсовете и минусите. Но в момента са парализирани всички институции. Очаквам протестите да имат и положителен ефект върху активността на изборите. Най-важното е, че хората се събудиха, поискаха да бъдат чути, защото дълго време ни обвиняваха, че спим и очакваме нещо да се случи. Но не трябва да се хвърляме в някакъв хаос, а да се опитваме да наредим приоритетите на държавата. И да разберем, че политиката е много сериозно занимание. Това е професионално занимание, което изисква експертен потенциал. В обществото навсякъде има йерархия и всеки носи отговорност в нея.
А очертават ли се нови лица?
Самите партии сега трябва да намерят нови лица, които да бъдат разпознати от гражданското общество, да бъдат облечени в доверие, за да се излезе с тези лица на изборите, или с нови програми и виждания. Ако тежестите са по-големи, ни очаква продължителна, не просто политическа криза, а криза и на гражданското общество. Защото политиците също имат очаквания от гражданите – те да извадят конструктивни тези , да кажат къде сбъркахме, какво искат. А популизмът е най-опасната тенденция. Затова прекаленият натиск и от едната, и от другата страна, е много опасен. Всъщност има две очаквания. Едното е да се промени гражданската среда, гражданското общество. Тази промяна в момента се случва. Изведнъж кризата възбуди друг вид граждански общности, желанието да бъде чут твоят глас. Втората тенденция са очакванията от политическите институции и партийните структури да отчетат тази промяна, това, което се случва с гласа на народа. Ако съвпаднат тези две тенденции, вълните, които сега вървят една срещу друга, ще влязат резонанс.
Доколко исканията на протестиращите са осъществими?
Не е ясно за какво национализиране става въпрос и докъде може да доведе то? На призива народът да замени политиците, това прилича повече на щурма на Бастилията, но това е крайно в една демократична държава. Реално е да има граждански квоти в публичните институции, да има и гражданско наблюдение върху работата на държавните институции, докато премине кризата и се намери решение. Но волята на гражданина се изразява на избори. Ако ние през годините нещо не успяхме да направим, според мен това е, че не успяхме да създадем самообновяваща се политическа класа в истинския смисъл на думата. Ние създадохме политическа класа от едни и същи лица и те са вкопани като монумент на място и не мърдат.
Социалните мрежи изместиха ли традиционните медии?
Не вярвам в това, че социалните медии ще заменят изцяло традиционните. Може би е въпрос на интеграция в следващите години. Но щяха да умират вестниците, радиото, а това не се случва. Медиите са подложени на силни трансформации в много динамична медийна среда. Социалните мрежи са друго поле на действие. Те предполагат съмишленици, ограничен обхват, ориентирани са към определени групи от населението. Традиционната медия доставя услугата информация, развлечение и всичко останало на мястото, където се намирате, тя предлага една услуга на всички платформи, на които можете да я приемете. Така че не мисля, че трябва да делим медиите на традиционни и социални – всеки заема нишата си.
Но точно социалните мрежи могат да изкарат хората на улицата.
Същото може да постигне и една традиционна медия. Аз ви уверявам, че ако сега обявим часа и мястото на събиране, ще видите какво ще се случи. Но ние нямаме право на това. Социалната мрежа може да събере бързо съмишленици, да възбуди някакво настроение, но е чудовищна силата на традиционната медия. Милион и половина са слушателите всеки ден само на „Хоризонт”, не само в София и големите градове. Така че социалните медии не заплашват традиционните медии.
*Валерий Тодоров e роден на 25 август 1956 г. в Силистра. През 1981 г. завършва Факултета по журналистика на СУ "Св. Климент Охридски" и започва работа в Главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт" на БНР. От януари 1993 г. до октомври 1997 г. е кореспондент на БНР в Москва. След завръщането си е бил отговорен редактор и водещ на вечерното обзорно предаване на програма "Хоризонт" на БНР – "Нещо повече", а след това и директор на програма "Хоризонт". Бил е завеждащ кореспондентския пункт на БНТ в Москва и нещатен кореспондент на БТА. Работил е за почти всички централни вестници и списания в България, а също за регионалния печат, радио и телевизия. През 2007 г. е избран за ген. директор на БНР, а през 2010 г. е преизбран.


Be the first to comment