След една първоначална серия от санкции – за замразяване на визи и инвестиции -, тези, за които бе взето решение в понеделник, на 17 март, в Брюксел от 28-те членки на Европейския съюз, остават козметични. Те се свеждат до няколко индивидуални репресивни мерки спрямо 21 души: руски депутати и военноначалници, ръководителите на Крим, поставени от Кремъл – все второстопенни фигуранти. САЩ отидоха по-далеч, атакувайки лица от прякото обкръжение на Путин.
Както често става във външната политика, решението в Брюксел произтича от най-малкия общ знаменател на страни с различна ориентация. Южна Европа дърпаше в една посока (нищо срещу Русия), Северна Европа – в друга (твърдост спрямо Путин), а по средата – Германия, Великобритания и Франция, които бяха неспособни на ясен избор.
Промяна на границите и ултранационалистически обещания
Бъркотия, като тук влизат параметри, които би било много опростенческо да се пренебрегват. Една значителна част от Европа зависи от руския газ. Русия, която извън горивата, оръжията и водката, не произвежда почти нищо, е също чудесна перспектива за европейските износители.
Резултатът: за втори път след Грузия през 2008 г. Русия промени силово границите на континента, без да плати особена цена. Това задължава европейците да се държат днес твърдо редом до Киев.
Поради своята история и население Крим има утвърдено руско своеобразие. Но един силов удар си остава силов удар, дори и впоследствие да е бил осветен като референдум. Сведени до тяхната груба простота, фактите казват цялата истина: отричайки на Киев свободата на търговски споразумения, Москва наказа Украйна, като си присвои със сила част от територията на страната.
Това е нарушение на договора, сключен през 1994 г. от Москва за неприкосновеност на границите на Украйна. Това противоречи на всички международни правила. В крайна сметка операцията бе проведена в атмосферата на ултранационалистическо обещание, дадено от Москва чрез руските медии в служба на властта. Като че ли трябва да се подготви общественото мнение за други военни авантюри – в Украйна, в рускоговорящите райони в източната част на страната, например.
ЕС твърди, че е искал да предпази шансовете за диалог с Москва по въпроса за бъдещето на Украйна. Тя пое риска Кремъл да интерпретира мекушавата й реакция като знак за слабост. Тогава Европа ще е подбудила Путин да продължи разчленяването на своя украински съсед.
Превод от френски: Галя Дачкова, Гласове



Be the first to comment