Маргарита Иванова, клуб по журналистика към 125 СУ “Боян Пенев”
За Муратов връх казват, че е прилича на правилна четириъгълна пирамида и че гледката, която разкрива към Пирин, е по-панорамна от тази на връх Вихрен. За него в сайта drumivdumi пише, че e висок 2669 метра и че изказването му не е лесно. Като човек, който обича планините, и е изкачвал върховете Вихрен и Кончето, реших да проверя дали наистина е така. Оказа се, че е вярно – и формата и пейзажите са невероятни и спират дъха – върхове, езера, порти, сипеи, а над всичко – мраморният пирински първенец Вихрен, който е на отсрещния баир. Наслада за очите.
Какво трябва да знаете за пътя
Аз и моето семейство предпочетохме да изкачваме Муратов връх през лятото, като се подготвихме предварително за този поход. Знаехме, че пътеките, по които ще вървим, са типични за Пирин – предимно по каменни сипеи.
Започнахме изкачването си от хижа „Вихрен“. Оставихме колата близо до Байкушевата мура, чийто години са колкото на на държавата България. От хижа „Вихрен“ тръгнахме нагоре по пътеката, следвайки табелите за хижа „Синаница“. В началото пътеката не е толкова камениста и се движи покрай река Бъндерица, която по-нагоре прави интересни водоскоци, а вдясно се издига Хвойнати връх.
Следва стръмно изкачване по камъни, което не е много дълго, и после пътеката не е толкова неравна, върви из клек и плавно се изкачва нагоре. След около 45 минути от хижа Вихрен сме край езерото и продължаваме към Бъндеришката порта – седловината между Муратов връх (2669 м) и Дончови караули (2636 м). Първоначално няма проблем, но ето че идва тежката част. До портата изкачването е доста стръмно и каменисто, като на места сме на четири крака. Върви се по стръмни скали и морени, но не опасно, ако се внимава. Около час, след Муратово езеро, вече сме на Бъндеришка порта, където пред нас се открива равнината на Спано поле. Но за нас няма почивка на равнината, защото предстои ново неравно изкачване на Муратов връх. Пътят е каменист и предвижването не е леко. Върхът изглежда близо, но финалното изкачване до него от тази точка е за около 45 минути, ако се ходи равномерно и не се почива непрекъснато. Следваме маркировката, която продължава по Спано поле. Вървим по камъните нагоре и скоро започват да се откриват красиви картини. Отдясно са Бъндеришките езера, а отляво – Гергийските езера. Затова сядаме за заслужена почивка , за да попием тези красиви гледки, а и за да съберем сили за следващия етап от изкачването.
Прекрачихме Бъндеришка порта и картината рязко се смени – пред нас се ширна Спано поле. И тук направихме почивка, за да решим накъде да продължим – дали да следваме синята маркировка към хижа „Синаница“, дали жълтата, която води към хижа „Яне Сандански“, или да продължим право нагоре, където се извисява Муратов връх. Избрахме последният вариант, защото нашата цел беше върхът и не бяхме предвидили време да почиваме в хижи.
Муратов връх е целият покрит с камъни. Няма маркировка нагоре, но места има каменни пирамидки за ориентир. Пътеката, не много ясно на места, се движи близо до ръба, но не опасно близо, и криволичи нагоре по камъните. Върхът изглежда съвсем близо, но това е малко измамно, а и трудно се върви.
Гледките и легендите
По пътя към върха виждаме Георгийски езера. В далечината на Спано поле, обратно на посоката на Бъндеришка порта, се вижда Момин връх, а зад него плахо се подава връх Синаница. На самия Муратов връх камъните стават все по-големи. Ако сте като мен и се наслаждавате точно на тази част от изкачването, няма да имате нужда от почивка. Защото от върха ще видите Влахините езера.
Нещо също толкова интересно и завладяващо е легендата за Муратов връх, която гласи, че в пиринските села живеела чудно красива девойка – Радка. Когато турците нахлули по тези места, хората тръгнали да се спасяват в планината. Тръгнала и Радка. Ала султан Мурад дочул за нейната хубост и искал да я вземе в харема си. Радка обаче избързала и се скрила зад един връх в Пирин. Султанът сам тръгнал да я дири. Намерил я и я наказал за бягството, като отсякъл главата й. Оттогава този връх се нарича Момин връх и винаги при заник се облива в кървавочервена светлина. Съседният връх, към който отскочила бялата чалма на султана, го нарекли Муратов връх. Той пък все се белее.
Обратният път до хижа Вихрен отнема долу-горе същото време.
Браво, полезно и разбираемо.