Живи

Исак Стоянов, 125 СУ “Боян Пенев”

Ако някога се запиташ дали те виждам-

виждам те!

Ако някога се запиташ дали те чувам-

чувам те!

Ако някога се запиташ дали те усещам-

усещам дъха ти!

Ако пък се запиташ дали отново бих те обичал-

да, бих.

Човек иска да бъде наранен.

Да изпита болка.

Да почувства тъга.

Да си спомни всеки сладък миг.

Сигурно защото всяка рана, всеки спомен, който пробожда сърцето, и всяка сълза, която се стича по лицето, ни карат да се чувстваме живи.

Без любовта човек умира? Не…

Колкото и да отричаме, колкото и да не искаме да си спомняме миговете любов, го правим, защото ни харесва да чувстваме болката. Тя е знак, че сме живи.

Питаме се дали отново ще повторим всичко това. Да. Живи сме.