Американски астробиолози твърдят, че за възникването на живот в която и да е звездна система не е достатъчно да има планета на подходяща орбита около своята звезда, а трябва да има и астероиден пояс. Според Ребека Мартин от университета на Колорадо и колегата й Марио Ливио от Научния институт на космическия телескоп „Хъбъл” в Балтимор именно астероидите са способни да предоставят на планетата органични вещества и вода. Следователно, заключават учените, е необходим тънък баланс между прекалено честите сблъсъци и пълното им отсъствие, пише „Комсомолская правда”.
В първия случай – при чести сблъсъци – животът ще се развива трудно заради постоянни катастрофи, а във втория – необходимите материали за възникване на първите клетки няма да са достатъчно. Астробиолозите смятат, че за да се запази нужния баланс е необходимо наличието на правилно разположени планети гиганти от рода на Юпитер.
Да живее Юпитер
Юпитер със своята гравитация не позволява на астероидите да се съберат в планета, а и е очистил Слънчевата система от техния излишък обяснява Ребека Мартин. Според астробиоложката, ако това не се е било случило, твърде много астероиди постоянно са щели да „атакуват” Земята. Важно е и това, че астероидите са се разположили именно зад орбитата на Марс, тъй като точно на това ниво в тях се натрупва лед и те могат да долетят до Земята.
Хипотезата на Ребека Мартин и Марио Ливио не поставят диагноза „негодни за живот” на повечето звезди, но съществено намаляват вероятността там да се появят живи същества. А ако си спомним другите ограничения, то може да се окаже, че оценката „една планета от няколко хиляди е годна за живот” няма да е толкова песимистична.
Но има и още условия: Точната звезда да не е прекалено млада (иначе животът няма да успее да се появи); да не е прекалено нестабилна; да не е от живеещите кратко сини гиганти; да не е бяло джудже или черна дупка. Освен това кората на планетата трябва да има правилна структура и подобаваща вулканична активност.
В плътен океан от лава живот е невъзможен, а ако няма вулканизъм изобщо, то няма да има и приток на въглерод; ако има вулканизъм, но няма тектонски плочи, има голям риск от парников ефект, който ще изпържи планетата по подобие на Венера, където е по-горещо, отколкото на Меркурий, обясняват Мартин и Ливио.
Без небесни терористи
За да е възможно възникването на живот в която и да е звездна система е задължително да няма наблизо склонни към ексцесии обекти от рода на двойки червени гиганти и бели джуджета, както и кандидати за нови и свръхнови звезди. Излъчването от изригването на такива обекти може да доведе до глобална екологична катастрофа дори в съседната звездна система. Не е желателно и наличието на излизаща от центъра на галактиката струя плазма, както и на мигриращи звезди.
Годната за живот планета трябва да има магнитно поле за защита от радиация. Желателно е да няма прекалено разтеглена орбита и да е синхронизирана с въртенето на звездата, за да не се получи вечен ден в едното полукълбо и вечна нощ в другото.
Необходима е и подходяща за живот температура, както и наличието на въглерод, водород, кислород, азот, фосфор, желязо, кобалт, мед, хром, селен и още десетки микроелементи.
Има поне едно място във вселената, където всички тези условия са изпълнени – Земята.
Be the first to comment