Трябва ни интелектуална революция

Според анализи на авторитетната швейцарска банка UBS, четвъртата индустриална революция ще е от полза за богатите и образованите. Използването на изкуствен интелект и роботи ще намали конкурентоспособността на евтината работна ръка. Негативен ефект ще има и върху средно квалифицираните професии, които ще бъдат заменени от машини. Рефлексът на информационните и високите технологии ще задълбочи диференциацията между млади и стари. Следващите 20 години според анализи на Bank of America и Merrill Lynch ще дадат превес на технологиите пред човешкия труд в средно 40% от настоящия пазар на труда.

Без съмнение глобализацията бе ускоряващ фактор за постигане на сегашните нива на четвъртата индустриална революция. Отвореността на системите – пазари, капитали, предвижване на хора, идеи и комуникации доведе до реализиране на глобален брейн сторминг в множество области – от обединения на държави и свободна търговия, до продуциране на заплахи базирани на остатъчните различия от културно, религиозно и битово естество. Получила възможност да се осъществи чрез либерални и неолиберални идеи, днес същата тази глобализация е носител на множество дефекти, които подлагат под съмнение смисъла ѝ. Унифицирането на търсенето и предлагането от всякакво естество от външен вид – през поведенчески модели до политически идеологии на познатата ни в днешния ѝ вид демокрация, постигна и силен обратен ефект – сепариране по различни признаци, което от своя страна постави под съмнение възможността за отстояване на идентичност на идеи и исторически определени различия характеризиращи народопсихология, социални и обществени модели, с което се влоши приемствеността между поколения и времена.

Неолибералния модел залага темелите на глобализацията чрез политически импликации, целящи прехвърляне контрола на икономиката от публичния към частния сектор. Урегулирането на въпросното прехвърляне се осъществяваше от СБ и МВФ чрез така наречената шокова терапия от приложението на принципите на Вашингтонския Консенсус, които целяха създаване на пазарен фундаментализъм. Апогей на тези идеи са и преговорите за споразумение между Европа и САЩ за свободна търговия. Материално изражение са транснационалните компании и неправителствените организации. Всички те работещи с цел унификация и масовизация на процеси, идеи и същностни различия. В крайна сметка великото обединение доведе до още по – велика стратификация на обществото. Глобалното измерение на бизнеса, на финансовия, търговския и информационния поток, създаде обратен по посока и равен по сила процес на локализация. Локализира се бедността, необразоваността, манипулируемостта. Свободното движение, предимно на стоки и капитали, като първоотправна мантра на глобализацията създаде лишения и социална деградация в неподготвената за това среда. Локалните остават без възможност да обсъждат смисъла и стават жертва на знаците, символите и интерпретациите на глобалните. Ясно е в каква посока е контролът. Територията придоби значение на локация, термин за определение на стойността на недвижим имот. Локално укрепените културно-исторически и социални ценности придобиват архаичен смисъл. Преодоляването на времето и пространството от глобалните закрепости локалните. Малки, но важни части от общностите от нации се затътриха към световните общества на елити.

Политическата класа предпочете интровертността, като щит срещу разкриване на липсите на идеи и ценности и служенето на чужди такива. Икономико–олигархистичната класа предпочете екстровертността на търговско-финансовите отношения, като меч за придобиване на евтина работна ръка, нови пазари и печалби. Така и двете се глобализираха и изолираха от населяващия локацията-държава народ .

На този фон България стои локално. Институционалното безсилие и недоверие се генерира от пълнежа – неориентирана стратегически с намаляваща заинтересованост, прозорливост и иновативност администрация. Електоралната подкрепа на политическия модел се основава на апатията на все още зрелите по отношение на ценностите, както и на готовността на неинформираните и нарочно сепарирани обществени групи. Икономическият ръст е резултат от еврофинансиране, експортна ориентираност, базиран на продажбите, и слабо ориентиран към качество и екология. Носталгията по минали времена характеризирана от някои с по-високо ниво на лична сигурност създава среда за безкраен и безнадеждно нерезултативен слововъртеж. Липсва основното двигателче на прогреса – хъс, интелект, дързост, самочувствие, общност. Стоим, не вървим. А в глобалния свят стоенето се наказва. Наказва се с локализирана изолация.

Не може да се спре процес, без да имаш възможност да го неутрализираш с обратен по сила и равен по посока такъв. Не може да има развитие без инвестиции в развитието. Въпреки и поради липсата на кадри, безработица, бедност, и узурпираност на политическото, а следователно вземащото решение пространство от неподходящи хора, на България ѝ трябва интелектуална революция – средства и политики в създаване на висок научен потенциал и неговото насочване и реализиране в сферата на бизнеса, екологията, енергетиката, комуникациите и т.н. Това е стоката, за която винаги има пазар.

Впрочем, България има сериозни традиции в това отношение. Износът на мозъци през последните 25 години и научно – техническото разузнаване през предишните 45, демонстрира на света две неща: наличието човешки интелект в България и възможност да се капитализират резултатите в приложна икономика (на нива, за които след краха на комунизма чуждите консултанти изразиха меко казано учудване).

Стратегията на една държава за развитие и позициониране трябва да се базира на ясно направление и точен анализ на реалната обстановка, която от своя страна е комплекс от обстоятелства генерирани от Великите сили и силните субекти. Необходимо е да се калкулират и технологичните промени, пътищата и целите на транснационалния бизнес, посланията и посланиците на медиите, тяхното влияние върху човешката психика и бит, обществените процеси, които се пораждат от това. Необходимо е да се вземат предвид и изконните човешки стремежи, към по-добър живот и себереализация, както в личен, така и в съвкупно-обществен и национален смисъл.

Пресичането на множество стратегии, процеси, планове, действия, намерения и мисли създават сложен и динамичен пътен възел от магистрали, пътища, пътечки от различни измерения и естество. Обобщено – никой не може да спре развитието и резултирането в нови ситуации, генериращи същите или нови въпроси. Мнозина наблюдават и участват в кръговрата, но малцина догонват възхода. Обществото е в състояние на дипол, подобно на водната молекула – част от нея се концентрира до възможност да се отдели. Това са елитите, които могат или да увлекат масите в ново неутрално състояние или да се отделят в нова „молекула“. В този правилното направление за държава като България е практично да се фокусира върху два основни пункта – технологично развитие и приемственост.

Днес технологичното развитие е единственият шанс за смислено място под слънцето. Логиката предполага следната причинно-следствена верига, която може да подсигури подобно развитие: култура и образование – наука – иновации- бизнес – сигурност – технологична, а следователно благоденстваща държава.

За никого не е тайна, че от близо седем години икономическият двигател на България са еврофонодовете. Но за да работи той на пълни обороти и да има полезно действие наречено устойчиво развитие, то 90% от усвояването на тези средства би трябвало да е свързано с приложение на научни разработки. Това означава нарочно заложена в схемата на предназначението съвместна работа между образователните системи, БАН и българския бизнес. Само така ще се постигне иновативност, приложена и оставаща в локацията на България, с което и възможност за работни места и износ. Министерството на икономиката, съвместно с МОН, БАН и работодателските организации трябва да постигнат пакт първо за усвояване и развитие на българския човешки потенциал у нас и в чужбина и второ за неговото внедряване в модерен и високо технологичен и екологичен бизнес. Акцентирам върху необходимостта администрацията да не е движещ фактор в този процес, поради една причина – няма сили.

Приемствеността е природен принцип на кръговрата. Не може да се отрича, не може да се пренебрегва. Приемствеността калява духа, интелекта, поведението. Тя ни прави силни или слаби. Тя е учителят. Може дори да говорим за взаимност, когато я разглеждаме в поколенчески план. Възрастните хора, пенсионираните хора, натрупали своя житейски и професионален опит, е необходимо да останат в рамките на менторството както в образователния, така и в производствения процес. Младите хора, чиито технологично развитие, а следователно, в някои случаи напредничаво мислене, е изпреварващо, могат да поемат „обучението до края на живота“ на своите ментори. Кръгът се затваря, а приемствеността се осъществява. Тази заложена ни от природата идея, трябва да стане иновативна политика, за развитие на нацията, както в социално, така и в образователно и в професионално естество.

Само общество изградено върху приемствеността и технологичното развитие може да има своето място под слънцето. Това са доктринални цели, които биха определили позицията на страната, като сериозна, което пък ще даде възможност в тази страна да вирее дух на развиващи се и уважаващи се, а следователно спокойни хора.

Всяко словесно, а постфактум de facto унижение на хората с измислени идеали, не резултиращи в причини за себеуважение е престъпно. Всяка реализация на позитивния интелект е причина за духовно израстване и следователно e стратегически обусловена.

Мъдра и съвременна политика на интелектуална революция и приемственост за обществено развитие може да измени вечното ни статукво на чакащи наблюдатели.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.