Ще ни утешат ли

ЩЕ НИ УТЕШАТ ЛИ
нашите книги,
нашите мисли.
Нашите минали съкровища.
Разюздана несправедливост
мачка последната разцъфнала
надежда,
прогони милостта
из всички слънчеви места.
И от ъглите, дето я опазвахме.
И празни са ръцете.
И сърцата.
И няма ги децата.
Най-чисти имена
тревясват –
българска забрава.
Светците ни – без гроб..
С какво да утешим
могилата на нашето
Отечество.
И черната й пръст
на едри късове продават
свои. Свои ли?
Не сме се припознавали
със тях!
За нас не слиза Рождество
над ни една обител –
студени, осквернени храмове.
Вървят пълчища…
Алчни крясъци
на измет всякаква
дори вратата оковаха
на някакво съвсем неясно
бъдеще.